Денят мина бързо. Клиентите се редяха на опашки до врата, нямахме толкова клиенти от доста дълго време! Предполагам, шефът бе похарчил по някое и друго евро за рекаламация..
Всички касиери се изнизаха бързо, след като бе краят на работният ден. Аз обаче се забавих и това ми изигра лоша шега - Стайлс се приближаваше с бърза крачка към мен. Погледнах го, а в очите му проблясна гневна искра. Вече бе стигнал пред мен.
- Смит.. - изръмжа и подпря ръцете си върху касата.
Погледнах го объркано и с ръка забърсах касата.
- Стайлс. Какво ще желаете? - запитах.
Той леко присви очи и ме погледна пренебрежително. Въздъхна тежко, след което промърмори нещо под носа си и погледът му омекна.
- Аз.. побързай. Искам да затварям вече. - отвърна, а очите му несигурно прибяваха по моите.
Преглътнах.
- Разбира се. - измърморих. Погледнах го и прехапах долната си устна.
Той погледна действията му, кимна разсеяно и се запъти към кабинетът си.
- И не закъснявай, Смит!
Присвих гневно очи и трескаво затворих шкафчето, в което прибирах парите. Загладих нервно коса назад и се разкарах от касата. Затворих я и се запътих към съблекалнята, взимайки пликът с нормалните си дрехи.
Влязох в тъмното помещение и съблякох бавно блузата. Хвърлих жълто-синята униформа на земята и навлякох своята блуза с дълъг ръкав. Колието на бухал все още си стоеше там..
И изведнъж, докато прибирах обувките си в един плик токът спря. Всичко потъна в пълна тъмнина и честно казано бе по-зловещо и ужасяващо и от преди. Наоколо се чуваше само дъхът ми. Божичко.. Ами, ако бях сама в огромният магазин? Ако токът не дойдеше?
Хвърлих плика нанякъде и отворих вратата на стаичката. Стоях плътно до вратата и се оглеждах. Започнах да търся телефонът в джобовете си и най-накрая го открих. Натиснах копчето за отключване и включих белият екран. Той засия, а наоколо се виждаше само тъмнината. Издишах дълбоко и започнах да крача несигурно към касата. Нещо ми подсказваше, че истината бе далеч и токът не бе спрял просто така. Най-накрая стигнах каса номер девет, седнах на синият тапициран стол и започнах да ровичкам нещо в телефонът си, чакайки токът да дойде. Опитах се няколко пъти да набера Джоди, но нямаше и сигнал.. Супер!
Мислите ми прекъсна силно тупване. Дъхът ми секна, а аз се огледах наоколо в очакване. Сърцето ми препускаше бясно, чувах го в ушите си. Скоро същото тропване. Станах от стола и любопитството ме обзе. Бързо закрачих към стаята на Стайлс, защото звуците идваха именно от нея. Отворих вратата бавно и навлязох в малкото помещение. Шефът ми стоеше на бюрото, бе запалил свещичка и мърмореше нещо под носа си. Щом ме погледна, сякаш изпита прилив на облекчение, защото в очите му се видя щастие.
- Какво правиш тук? - хладно продума той, а в очите му се видя странен нещастен пламък. Сякаш бе.. нещастен.
Огледах мястото, преглътнах дълбоко и казах:
- Дойдох тук, защото чух някакъв шум. Преобличах се в съблекалнята, когато разбрах, че токът е спрял и.. се сетих, че ще е по-лесно да отида при касата и да изчакам токът да дойде.. - запелтечих аз, а в погледът му се виждаше подигравателност.
- И защо по-точно не остана в съблекалнята? И там токът щеше да дойде. Сега само създаваш излишни разходи. - той отвърна хапливо.
Стана от стола и се приближи до мен. Вече бях убедена, че го ненавиждам.. що за задник!
- Както и да е. Искам да си вървя. - казах и тържествено подадох ръката си към неговата, в очакване.
Погледна ме объркано.
- Ключовете. Трябват ми, за да си отключа, защото Джоди заключи преди да излезе. - изсумтях, а Хари се изненада от тонът ми.
- Няма да позволя да се прибираш на тази тъмнина. Навън е опасно..
Думите му ме накараха да ахна.
- Ще те закарам до вкъщи.
