***
- Той просто ме изостави, Кей! Просто си тръгна, остави ме в стаята ми и не ми се обади повече.. - Джоди промърмори на слушалката, карайки ме да погледна към маникюрът си и да въздъхна тежко.
- Казах ти, че е задник, но ти не ме послуша. Сега ти си тази с проблемите, Джод. Просто трябва да ме слушаш. - отвърнах хапливо аз и погледнах към дъждът навън.
Минута мълчание.
- Ами, ако съм бременна? Кейтлин, какво ще правя тогава? Аз съм само на двадесет, не съм готова да гледам дете, защото идиотът не е поел предпазни мерки, когато му е било времето.. Божичко! - Джоди започна да крещи на телефонът истерично, предизвиквайки премахването на устройството от ухото ми.
Успокои се и го върнах на ухото си. Продължи да мърмори нещо под носа си, изглежда се молеше, но не й обърнах особено внимание, защото видях, че на екранът на лаптопа ми просветна светлина. Имах покана в скайп. Станах от леглото и седнах на стола пред бюрото. Загледах се заинтересована в екрана и започнах да преглеждам профилът от чието име бе изпратена поканата:
Амбър Джаксън.
Приех поканата.
- Трябва да затварям, Джоди. Ще ти звънна после. - промърморих на телефонът, след което затворих и го хвърлих върху леглото.
Започнах любопитно да преглеждам съобщенията, които жената бе изпратила и забелязах нещо - бяхме си писали и преди, без буквално да го бяхме правили. Знаех, че единственият човек, който имаше достъп до личните ми данни и компютър беше Ник. А, той не ми бе звънял поне от седмица.
Заразглеждах дискусиите и забелязах, че в съобщенията имаше кодирани имена и флиртаджийски послания.
- Здравей.
- Здрасти. Познаваме ли се?
Тази жена, непозната за мен бе дръзнала да ми пише?
- Хайде, Ник. Много добре знаеш, че ще ме запомниш за цял живот. Руса коса, сини очи, задник и гърди с огромни размери. Амбър. Нищо ли не ти говори това? Забавлявахме се онази нощ в клуба. Каза, че ще ми се обадиш и каза да пиша на този скайп, но само в определено време. Нали така?
Присвих очи. Каква беше тази жена и какви глупости дрънкаше по дяволите?
- Сгрешили сте скайпът. Тук няма никакъв Ник. Само годеницата му. Предполагам сте сгрешили скайпът, защото Ник има самостоятелен скайп, който може да използва без да замесва мен.
- Миличък, много добре знам, че си ти. Каза, че онази нещастница.. Кейтлин е минало за теб.. Пръстенът, който ми подари не е ли знак на твоята преданост към мен? А, скъпи? Моля те, не се прави на глупав, защото не печелиш много.
Седях на столът и наблюдавах думите. Повтаряха се хиляди пъти в умът ми, мислех дали всичко беше истина или просто глуповата шега. Откъде знаеше за мен? Загледах се в профилната й и се изненадах - видях отчайващо красива руса жена, която в ръцете си държеше коктейл и се натискаше с годеникът ми, който пък бе вкарал езикът си в устата й. Доповръща ми се.
- Ще му предам, че сте го търсили. Пожелавам Ви приятна вечер..
- И още нещо: Обичам те. Бременна съм.
При последните думи, усетих как някаква бучка застана в гърлото ми и отказа да помръдне оттам доста дълго време. Не можех да повярвам - той ме бе лъгал толкова много време. И ме бе заменил за една.. уличница.
