Сълзите вече се стичаха по бледото ми лице. Чатът все още стоеше пред мен, а гневът се наддигаше в душата ми. Бях толкова бясна на Ник - той ме е лъгал през цялото време? Не можех да повярвам.
В гнева си се изправих, взех всички учебници, тетрадки и неща, които видех и започнах да ги хвърлям по стената и пода. Крещях разгневена. Продължих така докато не направих стаята си на пух и прах. Приличаше на някое сметище, което е било унищожено от малко гневно дете, чиито родители не са взели любимата му кукла Барби.
От действията ми ме спря само и единствено позвъняването на вратата. Спрях, огледах се и избърсах сълзите от очите си. Бавно се приближих до входната врата, отключих и отворих. Пред мен стоеше най-малко предполагаемият за мен човек - Хари Стайлс, моят бивш шеф. В ръцете си държеше букет, носеше черна блуза и черни дънки, а косата му бе леко подстригана и изгладена назад с диадема.
Погледнах към мъжът, след това към букетът и скрих лице в ръцете си.
- Какво искаш? - запитах и най-накрая вдигнах глава.
Той само ме гледаше спокойно.
- Искам да дойда и да ти се извиня за случката миналият месец.. Знай, че можеш да се върнеш на работа, когато пожелаеш и че личните ни отношения нямат нищо общо с професионалните. Осъзнах, че съм се държал непрофесионално с теб и реших да ти се извиня. Мога ли да вляза? - Хари издекламира, карайки ме да повдигна вежди.
Кимнах и му направих знак да влезе в опустошеният ми апартамент. Отидох в кухнята, показах му да седне на белият диван и се приближих до кафе-машината. Натиснах копчето за включване и започнах да правя кафе. Хари се оглеждаше любопитно, наместваше се на диванът му и понякога похвалваше декорът на кухнята ми. Направих кафето и се обърнах към момчето:
- С колко бучки захар искаш кафето?
Зеленоокият ме погледна и се усмихна, след което отвърна:
- Без. Пия го горчиво.
Кимнах и оставих чашата с топлата, кафява течност пред него. Седнах на дивана и отпих глътка от кафето.
- Е, какво прави цял месец? Как изкарваш прехраната си? - къдрокосият изведнъж запита, карайки ме да настръхна.
Огледах се наоколо, сякаш търсех отговорът на стената и свих устните си в права черта.
- Учех. Търсех друга работа. Помагах на приятели.. Прекратих осъществяването на брак. - отвърнах и свих рамене.
Хари стоеше и ме гледаше, устата му бе оформила буквата "о" и гледаше сякаш бях казала, че идвам от друга планета.
- Искаш да кажеш, че си била сгодена? Така ли? - той възкликна и остави чашката на масата.
Кимнах и усетих как няколко сълзи паднаха от очите ми.
- Бях. Докато задникът не ми изневери с онази.. онази уличница! - отвърнах и още няколко сълзи паднаха от очите ми.
В следващият момент се намирах в обятията му, Хари ме милваше по косата леко, а аз продължавах да хлипам тихо. Бях сгушила тялото си в гърдите му, гледах към таванът и плачех силно.
- Шшт. Всичко е наред. - той промърмори и погали гърбът ми.
Осъзнах какво правя и се разкарах от тялото му. Отидох на предишното си място и избърсах сълзите от очите си.
- То-това, не бива да се случва.. Ти си моят шеф, това не бива да става.. - промърморих, а погледът ми обикаляше по подът. Чувствах се доста конфузно - собственият ми шеф ме прегръщаше и ме успокояваше.
- Права си. Аз трябва да вървя.. Чакам те утре в девет в магазина, ще раздавам нови разпоредби. И не закъснявай! - Хари стана от мястото си и излезе от апартаментът.
Аз само кимнах на себе си и се засмях леко на думите му.
В следващият момент забелязах, че до чашата с кафе, която му принадлежеше имаше поставено бяло листче, а върху него имаше номер. Думите гласяха:
"Обади ми се, когато ти потрябвам.. Ако искаш помощ, имаш нужда от приятел за разваляне на сватба или искаш да поплачеш на нечие рамо, просъо ми звънни.
Хари.хх"
Засмях се леко на бележката и осъзнах колко много ми се беше случило за толкова малко време. Мразех шефът си, а вече не го ненавиждах чак толкова.. Опитвам се, но не се получава.
Да кажем, че искам да започна наново? Нова страница в животът ми звучи добре.
