Денят мина бързо. За разлика от предишните дни, нямаше чак толкова клиенти и можех да изляза в обедна почивка. Вече бе 19:00, когато всички си тръгнаха и аз останах сама със Стайлс. Той дойде до касата, подаде палтото ми и ме хвана под ръка. Трябваше да идем на среща, въпреки че не исках.. И кое бе толкова важно за него? Какво толкова щеше да ми каже?
***
- Е, какво ще поръчате? Специалитетът ни са спагети "Болонезе", но ако искате можете да поръчате нещо друго. - мързелива сервитьорка с коса цвят морско синьо попита и завъртя очи. Говореше с такова пренебрежение.. бях готова да стана и да й зашлевя един шамар, за да млъкне.
С Хари се спогледахме и вече му бе ясно, че се дразнех на глупавата тийнейджърка.
- Ще поръчаме специалитетът. Две порции спагети "Болонезе", моля. - Хари се усмихна чаровно и отвърна спокойно, предизвиквайки изплашен поглед от страна на непознатата.
Тя кимна и с бърза крачка се запъти към кухнята.
- Е? Какво толкова искаше да ми кажеш? - попитах и се наместих удобно в столът си. Обстановката бе прекрасна - чуваше се класическа музика, бяхме в отделна стая и около нас нямаше никого.
Той ме погледна и прекрасните му тръпчинки се показаха наяве.
- Предполагам, че искам да поговорим за миналото ти.. Ти разбра много за мен, онзи ден в колата, сега е твой ред! - зеленоокият ентусиазирано възкликна, карайки ме да се ядосам.
- Хари, не искам да ти разказвам за миналото си. - отвърнах хладно и тръгнах да ставам от мястото си, но той постави нежно ръката си върху моята.
- Обеща ми. Имахме сделка. - каза по-настоятелно и ме накара да седна.
Кимнах.
- Преместих се в Лондон на осемнадесет. Тоест, от две години. Живея сама, учех в местният университет, но ме изритаха оттам, защото Ник си беше дошъл и не можех да изкарам теста заради него. О, да.. Ник е моят годеник, който обичам безкрайно много, но замина за Аризона по-рано тази година, за да учи в тамошният колеж. И да. Изостави ме сама в големият град, когато се преместих. Оправям се сама в града откакто се помня. Сестра ми понякога ме посещава, но не е идвала от около година и половина и честно казано малко се посдърпахме и не сме в много добри отношения. Пуша откакто бях на шестнадесет, но по-рано тази година отказах цигарите. Ходила съм на две партита: едното беше оргазирано от някакво момиче, Съмър Лонгстрийт.. Не завърши добре. Откриха пияни колежани и на магистралата не-далеч от домът й. Второто беше със сестра ми в една дискотека, но тогава също се случи нещо ужасно и оттогава не ходя на партита. Имам време само за работа. Работа - вкъщи, вкъщи- работа. Работя в магазинът откакто се преместих тук и е наистина важно за мен да запазя работата си, защото това е единствената ми прехрана. Е, общо взето това е за мен. Разкажи ми за себе си!
Хари ме погледна, засмя се и отпи глътка червено вино.
- Сложно е.
- Просто "сложно е"? Не можеш ли да ми кажеш нещо повече, Стайлс?
- Не.
