REALLY?

Something Interesting

Събудих се от алармата,станах и си облякох униформата.Слязох да закусвам а тате го нямаше,явно беше излезнал някъде.След като закусих телефона ми извибрира./съобщение/От Стефи:
~чат~
-Стефи: Чакам те отпред по-бързо,че имам много да ти разказвам.
-Аз: Идвам веднага.
На бързо се обух и си взех раницата.Излязох а Стефи ми се нахвърли да ме прегръща.Беше много щастлива,но защо явно сега щях да разбера.
-Аз: Е какво имаш да ми разказваш?
-Стефи: Незнам от къде да започна.
-Аз: От началото.
-Стефи: Ох добре.
-Аз: С подробности.
-Стефи: Добре.Така ами първо става въпрос за Джънгкоок.И историята започва от вчера когато свършиха часовете.Видях че ти отиваш някъде с Джимин и тогава тръгнах към спирката,но Джънгкоок се появи и ме покани на среща,след това ми каза че ме харесва и ми предложи да сме гаджета.-тя спря за момент защото въздуха не и стигна от толкова много вълнение.
-Аз: Иии ти какво отговори?
-Стефи: Разбирасе че казах да.
Тогава и двете почнахме да пищим и да подскачаме,а хората на улицата незнам какво са си помислили,но ни гледаха много странно,но това няма значение важното беше,че много се радвам за Стефи и се надявам двамата да са щастливи.
Междувременно бяхме стигнали училище.След като почна часа директорката влезе и каза:
-Директорката: Здравейте ученици имате нов ученик.
Тогава влезе едно много хубаво и симпатично момче облечено цялото в черни дрехи.Беше с черна коса и кафяви очи.По телосложение беше слаб с леки мускули.Огледах го от горе до долу,изглеждаше много странно и загадъчно,но в същото време готино.Изведнъж погледите ни се засякоха.Очите му бяха пронизващи.Той ми намигна,а аз само се усмихнах леко.Тогва някой силно се изкашля /нарочно/,а когато се обърнах да видя кой беше Джимин ме гледаше с поглед,който казваше ,,несмей да го поглеждаш пак".Тогава се обърнах към Стефи,за да не го гледам.
-Директорката: Представи се.
-Той: Здравейте,приятно ми е да се запознаем аз съм Томас.
Директорката: Седни някъде Томас.
Тогава той тръгна да сяда на най-задния чин до нашия,но на другата редичка.Докато минаваше покрай нашата редичка всички момичета го оглеждаха и си шушукаха нещо:
-Лена: Леле виж колко е секси.
-Ния: Да,дали си има гадже.
-Лена: Незнам,но той е мой.
-Ния: Не мой....
И така всички си шушукаха колко е готин.А Джимин вече кипеше от ярост.Но аз не мисля,че Томас ще измести Джимин,все пак Джимин е лошото момче на колежа,но ще видим какво ще стане.
Томас седна на чина си,а докато вървеше не сваляше поглед от мен.
-Директорката: Също така ученици от днес нататък не сте задължени да носите униформите.
Ето на това му се казва добра новина.Всички започнаха да се радват и да пляскат.
-Аз: Супер вече ще мога да нося каквото поискам.
-Стефи: Да,това е страхотно вече нямам търпение да си избера дрехите за утре.Хаххах.
След като часа би отидох до тоалетна.Оу не щях да закъснея малко за час,но поне имам физическо и госпожата няма да ми пише закъснение.След като си свърших нуждата,си измих ръцете и излязох от тоалетната.
Но тогава някой ме хвана за ръката и ме опря в шкафчетата.
-Джимин: Какво си мислиш,че правиш?-каза строго и директно.
-Аз: Какво?Джимин за какво говориш?
-Джимин: Какво си мислиш че правиш с този Томас?
-Аз: Нищо не правя.
-Джимин: Неизглежда така.
-Аз: Джимин успокой се,той просто ми намигна.
-Джимин: Да не се повтаря.
-Аз: Или какво?-казах с по-висок глас.
Тогава Джимин се доближи до ухото ми и каза:
-Джимин: Ще трябва да те накажа,а аз неискам това. И отмести един кичур от косата ми.
-Аз: Да ме накажеш?Че ти какъв си ми.
-Джимин: Какъвто искам да бъда.
-Аз: Все тая,не се впрягай толкова.-му прошепнах и леко го дръпнах за якето,след което останахме на сантиметри.
-Джимин: Не ме предизвиквай,защото няма да мога да се сдържа.
-Аз: Не се опитвам да те предизвикам.
-Джимин: Внимавай.
-Аз: Както и да е изглежда аз трябва да влизам в час. И се отдръпнах.
-Джимин: Този път се измъкна но следващия няма да ти се размине.
-Аз: Не се знае. И продължих да ходя по коридора.
Останалите часове минаха доста бързо.
~след часовете~
Тъкмо излязох от училище и някой ми закри очите с ръце.
-Къде си мислиш че отиваш?-веднага познах кой е по гласа.
-Аз: Джимин в къщи,къде другаде мога да отивам.
-Димин: Ти май забрави.
Махнах ръцете му и се обърнах към него.
-Джимин: Трябва да правим проект.
-Аз: Ох да вярно, съвсем забравих.
-Джимин: Нещо си разсеяна.Аз ли те разсейвам?-и се появи мазна усмивка на лицето му.
-Аз: Не.
-Джимин: Добре,добре.Е ще тръгва ме ли.
-Аз: За къде?
-Джимин: Хахха и това ли забрави.Ще го правим в къщи както се разбрахме.
-Аз: Да да добре да тръгваме.
-Джимин: Ох разсеяната ми красавица какво ще те правя.Много те разсейвам ама то нормално все пак аз съм най-готиния.
-Аз: Джимин егото.!
-Джимин: Добре де добре.Ама си признай че съм готин.
-Аз: Ако ти отговоря ще млъкнеш ли.
-Джимин: Да.
-Аз: Добре готин си.
-Джимин: Знаех си.Харесваш ме.
-Аз: Лол лол лол чакай малко казах че си готин,а не че те харесвам.
-Джимин: Спокойно скоро и това ще кажеш.
-Аз: Джимин!-казах с по остра интонация.
-Джимин: Не се бой ти си моята принцеса и ще те пазя.
~в мислите ми~
Той наистина се държи много мило,а и е много забавен и много сладък когато ревнува.Дали да не приема.Незнам,май по-скоро със Стефи ще имаме дълъг разговор.
Докато вървяхме звъннах на тате и му казах,че ще се прибера по-късно той нямаше против също така звъннах и на Стефи и и казах че искам съвет,а тя вече нямаше търпение да си говорим,но после.
-Джимин: Почти стигнахме.
И така вървяхме и вървяхме и най-накрая.........стигнахме.

Следва продължение......
Очаквайте продължението в четвъртък.