REALLY?

Save me

~Гледна точка на Джимин~
Тъкмо Сторм зави зад завоя и видях,че някаква групичка момчета с качулки тръгнаха след нея.

Повървях още малко,но стъпките зад мен не спираха.Тогава забързах крачките,защото вече започвах да се паникьосвам.Тогава чух:
-Ей красавице закъде си се разбързала?
Тогвава аз се обърнах и казах:
-Аз: Не ме следвайте повече.
Тогава те започнаха да се смеят.Дойдоха до мен.Единия ми хвана ръцете,а другия започна да ме претърсва.
-Аз: Пуснете ме.
-Единия: Ооо няма да стане.Ти си много хубава..
-Аз: За какво съм ви.
-Другия: Сега ще разбереш.
Започнаха да ме дърпат на някъде,а аз започнах да пищя и да се дърпам.
-Единия: Не се дърпай хубавице.
-Аз: Стига.Пуснете ме.-продължавах да викам.
Тогава чух друг мъжки глас,който веднага разпознах.
-Джимин: Пуснете я веднага.-каза Джимин със строг и плътен глас.
Те започнаха да се смеят.
Тогава Джимин се ядоса и тръгна към тях.Започнаха да се бият.Единия удари юмрук на Джимин,но и Джимин не отстъпваше .Започнах да се опитвам да ги разтърва,но неуспях. Боя продължаваше,но Джимин беше по-силен.И сега двамата мъже лежаха пребити на земята.
Джимин дойде до мен и ме прегърна.
-Джимин: Добре ли си?
-Аз: Да,благодаря че ме спаси.
-Джимин: За нищо.Хайде да тръгваме.
-Аз: Да тръгваме?
-Джимин: Да,ще те изпратя до вас.
-Аз: Джимин,спокойно мога и сама да се прибера.
-Джимин: Не,ще те изпратя.Незнаеш какво може да стане.
-Аз: Добре.-много мило от негова страна.Харесва ми това,че е загрижен за мен.
Тръгнахме към вкъщи.По пътя си говорихме за различни неща и неусетно кога вече бяхме пред нас.
-Джимин: Е надявам се да си добре.
-Аз: Да,добре съм и то благодарение на теб.
-Джимин: Радвам се.
-Аз: Хах,чао.
-Джимин: Чао,до утре.
-Аз: До утре.
Прибрах се в нас и се качих в стаята си.Облякох си пижамата и си легнах.
-Zzzzz............