REALLY?

Wow

Чух нещо да звъни.Оу не алармата.Ъгх училище.Ъгх не ми се става.Чух някой да крещи.
-Тате: Сторм ставай.
Оу сериозно ли беше около 5 часа сутринта.Станах и погледнах към прозореца глетката беше уникална.

След това се изкъпах и облякох:

Сложих си лек грим,взех си чантата и слязох да закусвам.
-Тате: Добро утро.
-Аз: Добро утро.Какво има за закуска?
-Тате: Палачинки.
-Аз: Супер.Обичам палачинки.
След като се назакусвах излязох пред нас,но Стефи я нямаше.Отидох до нейната къща и позвънях.Излезе баща ѝ.
-Аз: Здравейте,къде е Стефи?
-Баща ѝ: Стефи вече тръгна.
Стефи е тръгнала без мен?Хмм много странно,но както и да е явно като се видим ще ми разказва.
-Аз: Добре,довиждане.
-Баща ѝ: Довиждане.
Е явно ще ходя сама към училище.Извадих си слушалките и си пуснах музика.Докато вървях погледнах към небето и видях нещо изключително красиво,което досега не бях виждала.

Дали това беше знак,незнам,но можеби днес ще стане нещо интересно.Е аз вече се возех в рейса и продължавах да слушам музика.Дойде и моята спирка и слязох.Вече се намирах в училище и се качвах по стълбите,когато чух.
-Хей Сторм.
Обърнах се и видях Джънгкоок.
-Аз: Хей,здрасти.
-Джънгкоок: Как си?
-Аз: Добре,ти?
-Джънгкоок: И аз.Джимин ми разказа какво е станало вчера.Да знаеш,че много се притеснява за теб.
-Аз: Оо това е сладко,но му кажи да не се притеснява и ,че съм добре.
-Джънгкоок: Казах му го,но той си знае неговото.
-Аз: Спокойно,ще говоря с него.
-Джънгкоок: Добре.
-Аз: Е аз трябва да влизам в час.До после.
-Джънгкоок: До после.
След като часа започна аз и Джимин се приготвихме,защото щяхме да представяме проекта.
~след часа~
Справихме се чудесно имаме шестици.

А сега със Стефи вървяхме към столвата.
-Аз: Еее.
-Стефи: Ее какво?
-Аз: Как какво?Защо днес си дошла по-рано?
-Стефи: Оу ами просто днес дойдох с Джънгкоок.
-Аз: Оу ясно,добре,няма проблем.
-Стефи: Нали не ми се сърдиш?
-Аз: Оу не,не не защо да ти се сърдя-казах аз с леко изтънял глас.
-Стефи: Стига деее.Не ми се сърди.-и леко ме побутна по рамото.
-Аз: Охх,добре,но ми казвай кои дни,за да не те чакам напразно.
-Стефи: Разбрано.
Седнахме във стола,започнахме да ядем и да си говорим.Беше пълна какафония,защото столвата беше пълна и всички говореха,даже се чудя ние със Стефи как се чувахме.Но по едно време всички млъкнаха.Тогава ние със Стефи се спогледахме и се чудехме какво става,но тогава погледнахме към входа и видяхме,че Джимин и групичката му влизат и бяхме като Оу ето защо.Но ние продължихме да си говорим.А Джимин и групичката му седнаха на масата срещу нас.Погледнах към Джимин а той ми намигна,погледнах надолу и леко се усмихнах.Със Стефи продължихме да си говорим и не след дълго някой дръпна стола до нас и седна.Когато погледнах нагоре това беше Томас.
-Томас: Хей,момичета.
Притесних се и погледнах към Джимин а той вече гледаше Томас на кръв.
-Аз и Стефи: Хей.

~на масата на Джимин~
-Джимин: Защо този тъпак сяда на тяхната маса.
-Джънгкоок: Кой?
-Джимин: Как кой,новия отвратителен ученик.
-Джънгкоок: Изглежда секси.
Джимин го погледна с гневен поглед.
-Джънгкоок: Добре де,шегувах се.
-Тае: Джимин успокой се.
-Джимин: Немога.
-Джънгкоок: Май някой много ревнува.
-Джимин: Естествено.
-Джин: Боже това не се е случвало никога.!
-Шуга: Нали,много е странно.
-Намджоон: Джимин сигурен ли си?
-Джимин: Рзабира се,много я харесвам и много ревнувам.
-Джин: Уоу Джимин да ревнува?-НЕ явно просто е пиян момчета..
-Джимин: Не съм пян!!!-каза той с висок и плътен глас.
-Джин: Добре,добре успокой се , само се шегувах.
-Джимин: Неиздържам отивам да пребия този Томас!