Big plan

166 15 2
                                    

Но тогава Джънгкоок и Тае го хванаха.
-Джънгкоок: Хей не е нужно да правиш това.
-Джимин: Напротив!
И тогава Джимин тръгна с бърза крачка и гневен поглед към Томас.

~Гледна точка на Сторм~
-Аз: Оу не.
-Стефи: Оу не какво?
-Аз: Джимин се е запътил на сам с бясна скорост и много гневен поглед.
-Стефи: Оу боже мой.

~Гледна точка на Джимин~
Докато вървях направо кръвта ми кипеше щях да го разкъсам.
Когато стигнах направо го сграбчих и бутнах на земята заедно със стола.

-Томас: Какво ти става бе.?
-Джимин: Какво ми става ли?Оу сега ще разбереш.
Не се сдържах и започнах да го бия.

~Гледна точка на Сторм~
Джимин направо го трясна в земята.Всички се насъбраха и започанаха да скандират,но това трябваше да спре,а като гледам никой нямаше да го направи освен мен.
-Аз: Хей спрете.-започнах да крещя на Джимин и Томас.Но без резултат.
Тогава прибегнах в действие.Опитах се да хвана Джимин за ръката но без успех.Нямаше какво да направя.
Изведнъж вратите на столовата се треснаха и влезе директора.
Всички се разотидоха,а когато директора дойде до нас кресна с целия си глас.Момчетата се осъзнаха и се изправиха.
-Директора: Вие двамата сте наказани след часовете-каза директора като продължаваше да крещи.
-Томас: Мамка му-си измънка той.
-Джимин: Ъгх.
И двамата не бяха доволни.Трябваше и аз да отида.
-Аз: Директоре,ами аз?
-Директора: Ти какво?
-Аз: Няма ли и мен да мен да ме накажете?
-Директора: Теб ли?-Не,ти не си направила нищо.
Аз само кимнах.Директора си тръгна а ние продължихме да ядем като Томас отиде на друга маса.
Имах за задача да ме накажат-странно нали,но само така можех да говоря и с двамата.
-Аз: Е Стефи кой ти е следващия час?
-Стефи: Математика, на теб?
-Аз: История.След часа ме чакай при шкафчетата.
-Стефи: Добре.
Така и двете влязохме в час.Неможех да слушам господина,защото неспирах да мисля как да ме накажат.
.................. сетих се, да сетих се,Оу но на Стефи едва ли ще и хареса, но нямам друга идея, тя ще ме разбере.Звънеца би,на бързо си събрах нещата.Набързо се обадих на Ума(момиче с което се запознах първия ден),защото имах задача за нея.
~разговора с Ума~
-Аз: Хей искам да направиш нещо за мен.
-Ума: Да разбира се какво?
-Аз: Искам да доведеш директора до шкафчетата.
-Ума: Но как?
-Аз: Незнам излъжи го например му кажи, че някой ще се бие или нещо друго незнам.
-Ума: Добре,мисля че ще се справя.
-Аз: Супер,мерси.
Та докато вървях си преговарях плана,а той беше:
1-Ние със Стефи ще сме пред шкафчетата ще изиметирам, че нещо се караме,тогава ще я ударя.
2-През това време Ума трябва да доведе директора.
Вече бяхме пред шкафчетата,а сега само трябваше да кажа на Стефи.
-Стефи: Хей,искам да те питам нещо.
-Аз: Оу да кажи.
-Стефи: Ами Джънгкоок ми предложи да спя у тях.
-Аз: Оу,ами да защо не?,само не прави глупости.
-Стефи: Хаха разбира се.
Оу не Ума и директора се задаваха по коридора.
-Аз: Стефи трябва да се направим, че се караме после ще те фрасна.-казах всичко това на един дъх.
-Стефи: Какво?
Започнах да и викам все едно се караме,а когато директора точно идваше към нас я фраснах.
Тогава той започна да вика не обърнах внимание чаках да каже:
-Директора: Сторм!!!Наказана си.
Това беше,успях.
Директора си тръгна.
-Аз: Добра работа Ума.
-Ума: За нищо.
-Стефи: Да мерси и на мен.
-Аз: Да Стефи много съжалявам, обещавам да ти се реванширам.
-Стефи: Няма проблем,все пак влезнах в роля на време нали.
-Аз: Да определено се получи, мерси и на двете ви.
-Стефи и Ума: За нищо а сега да влизаме в час.
-Аз: Да хайде.
И мисията успешна.Сега в главата ми се въртеше само Да аз съм наказа,наказана,точно така наказана.Започнах дори леко да си танцувам и подскачам докато вървях към стаята.Но за момент спрях и се питах Боже какво не е наред с мен? Е няма значение защото аз съм наказа, Оу да наказана,точно така наказана и продължих на си тананикам и танцувам докато точно пред съаята се блъснах в някой.
-Аз: Оу съжалявам.
-Джимин: Няма проблем,нещо май си весела?
-Аз: Оу не просто си тананикам.
-Джимин: Добре щом казваш.-усмихна се той.
-Аз: Да влизаме.
-Джимин: След вас милейди.
-Аз: Джимин.-засмях се и леко го сръчках.
Така часа започна и свърши след това същото и със всички останали часове.
Часовете свършиха а аз се запътих към стаята за наказани, нямах търпение защото ни чакаше дълъг разговор.

...
Следва продължение.
Ще се радвам да прочета коментарите ви ако имате такива.😄✌🏼

REALLY?Where stories live. Discover now