REALLY?

Weird

Това беше онова странно момиче с розовата коса и пирсинга на носа.Взех листчето а на него пишеше:
~искаш ли утре след училище да излезем някъде?~
(Да) (Не)
Много се зачудих,защо тя иска да излезем ,ние въобще не се познаваме,а и мисля че сме много различни не само на външен вид,но и по характер.Чудех се какво да отговоря.Накрая оградих (Да) и и върнах листчето.Защо пък не,може да е забавно.
След това започнах да си пиша есето.
-Джимин: Хей Сторм,готова ли си?
-Аз: Почти,още малко ми остава.
-Джимин: Добре,ще те изчакам.:)
-Аз: Добре,мерси.:)
Така след около 10 Мин и аз бях готова.Отидохме пред кабинета на директора и почукахме:
-Директор: Влез!
Аз и Джимин влязохме.Директора седеше на кожения си стол зад голямото му бюро.
-Аз: Тук сме защото сме готови с есето.
-Директора: Добре,оставете ги на бюрото и може да си ходите.
-Аз: Добре,довиждане.
-Джимин: Довиждане.
-Директора: Довиждане.
И така излязохме от кабинета.
-Джимин: Йе,хайде да се прибираме.
-Аз: Хайде.
Хванахме се за ръце и започнахме да подскачаме и смеем като малки деца по коридора.
Излязохме от училище и отидохме на спирката на автобуса.
Докато пътувахме:
-Джимин: Искаш ли утре след училище да излезем.
Бях готова веднага да кажа да,но се сетих че щях да излизам с онова момиче.
-Аз: Ами всъщност утре ще излизам с една приятелка.
-Джимин: Оу,добре.
Малко се натъжи.
-Аз: Но цяла събота и неделя съм свободна.
Той се усмихна,а изражението му казваше, че е намислил нещо.хах.
Вече пристигнахме.Бяхме пред нас.Той ме прегърна😊.Беше уникално и много сладко.Още ми е странно как все още не си е хванал някоя.Явно наистина държи на баса.Казахме си чао и влязох вкъщи.Бях много изморена от целия този дълъг ден.
Изкъпах се и си написах домашните за утре.След това слязох долу в кухнята,а тате беше направил вечеря.
-Тате: Хей,как мина деня ти?
-Аз: Добре,твоя?
-Тате: Моя също мина добре.
-Аз: Супер.
Започнахме да вечеряме,беше уникално вкусно.Винаги съм харесвала как готви тате.След като се на вечеряхме си направих горещ шоколад и тръгнах да се качвам в стаята когато:
-Тате: Сторм.
-Аз: Да.
-Тате: Искам да ти дам нещо.
Много се зачудих.
-Тате: Ето заповядай.
Държеше писмо.От кой ли беше?
-Аз: Мерси.
Качих се в стаята ми и отворих писмото.
~Здравей Сторм,съжалявам че досега не ти се обадих,но имах много работа тази една седмица.Надявам се да си добре и университета да ти харесва.Много те обичам и много ми липсваш.Надявам се скоро да се чуем.~
                                                                               С обич мама.
Неосъзнах кога са ми се насълзи ли очите.Мама много ми липсваше.Надявам се скоро да се чуем.Прибрах писмото в плика. След това си оправих чантата за утре и си пуснах филм,но докато съм гледала съм заспала.
-Zzzzzz

.................