Алармата ми би и станах.Започнах да се оправям.Облякох се така:
Сложих си лек грим и слязох да закусвам.
-Аз: Добро утро тате?
-Тате: Добро утро.
Чувствах се много странно.Известно време нещо се чудех и се бях замислила.После казах:
-Аз: Тате ще ми сложиш ли закуската в плик ще я ям по път.
В първият момент той се зачуди,но после се съгласи.
На бързо се качих до стаята си да взема раницата си.Писах на Стефи,че няма да мога да ходя с нея.Изтрялях се по стълбите,взех си закуската и излязох.
-Аз: Чао тате.~гледна точка на баща ми~
Защо искаше да и слагам закуската в плик.Хмм,тинейджъри,но щом така си е решила,добре.Качи се до стаята си. После слезе набързо ,грабна закуската и изфуча през врата каза чао и когато и аз да и кажа вратата вече беше затворена.Излязох толкова бързо,защото исках да се разходя и да подишам чист въздух.Просто усетих тази нужда.И така реших да отида до парка преди училище.Надявам се да не закъснея.
Разхождах се и видях една поляна.Тя беше отрупана с цветя и мнго красива.Малко по-нагоре имаше хълм с черешово дърво.Реших да легна за малко.Надявам се да не си изцапам много дрехите.
Легнах и започнах да гледам небето.Беше много хубаво,а и времето беше топло.Идеален ден за малко релакс.
Изведнъж както си гледах към небето,усетих че някой ляга до мен.Обърнах се и видях че това е Джимин.
-Джимин: Какво правиш тук?
-Аз: Реших да се поразходя малко и видях тази поляна и легнах.
-Джимин: Хахха,идвам тук почти всеки ден.
-Аз: Наистина ли?
-Джимин: Да,защо?Странно ли изглежда?
-Аз: Не,просто си мислех че момчетата като теб ходят само по партита и барове.
-Джимин: Значи въобще не знаеш нищо за мен.Хахха.
-Аз: Ххахаха,не е вярно.-сръчках го малко.
-Джимин: Напротив.Хаиде да тестваме знанията ти.
-Аз: Хах добре.
Обърнахме се един към друг.
-Джимин: Кой е любимия ми цвят.
-Аз: Червено.
-Джимин: Синьо.
-Джимин: Любимата ми храна.
-Аз: Бургер.
-Джимин: Спагети.
-Джимин: Любимото ми число.
-Аз: 3
-Джимин: 7
Охх не знаех нито един отговор.Започнах да се изнервям,а Джимин задаваше въпросите все по-бързо.
-Джимин: Любимо животно.
-Аз: Котка.
-Джимин: Куче.
-Джимин: Любим спорт.
-Аз: Футбол
-Джимин: Неее,баскетбол.
Със всеки следващ въпрос се приближавахме по-близо и по-близо.
-Джимин: Любим човек.
-Аз: Какво от къде да знам,майка ти пфф нямам си и на идея.
-Джимин: Нее.
-Аз: Оу извинявай забравих естествено.Отговорът е теб.
-Джимин: Хахха,за толкова самовлюбен ли ме мислиш?
-Аз: Не,но кой друг освен някой от семейството ти?
Джимин се приближи и прошепна:
-Джимин: ,,теб"
Бяхме на милиметър един от друг.Носевете ни се докосваха.Парфюмът му превзе сетивата ми,а сърцето ми биеше толкова силно,че щеше са изкочи след малко.Неможех да му устоя.Исках го.
Преди да се усетя устните ни се докоснаха в нежна и чувствена целувка,която никога няма да забравя.~гледна точка на Джимин~
Вече бяхме на милиметър не можех да устоя на аромата и толкова я исках,толкова я обичах,но какво ми ставаше нокога не съм изпитвал толкова силни чувства към момиче.Не мога тя просто ме подлудява.Всеки път когато я видя я искам толкова много.
Мислех че никога няма да дойде този ден да я целуна.Усните и бяха толкова нежни.Беше уникално.След това го погледнах и тъкмо щях да кажа...
-Джимин: Шшшшшш не казвай нищо.-каза той и сложи пръст на устата ми.
Беше много сладко.Згушихме се и поседяхме още малко.Беше много приятно.След това тръгнахме към училище.
Първите ни часове бяха различни затова се гушнахме и отидохме по стаите си.
Имах литература.Седнах до Стефи и естествено нямах търпение да и разкажа.
-Стефи: Я виж ти кой е грейнал повече и от слънцето?
-Аз: Хахахаха.Имам да ти разказвам.
-Стефи: Започвай.
-Аз: Ами тази...
Спрях да говоря защото влезе някакъв господин.
-Господина: Здравейте ученици,аз съм новия ви учител по литература.Казвам се Амброуз.
Амброуз??? Какво???Изглеждаше на около 29.Невъзможно е той да беше новия учител.
Имаше черна гарваново коса,светла кожа с изключителни скули и смарагдово зелени очи,а тялото му нямам думи.
-Стефи: Уау,изглежда много млад.
-Аз: Мхм.-кимнах и докато го гледах.
Но кой всъщност е той???
Следва продължение...Ще има втора част.;)
YOU ARE READING
REALLY?
RomanceСторм си мисли че живота и е скучен,но си няма и на представа какво я очаква.