Той тръгна към лимузината, отвори вратата и седна до Дефне.
- Не ми е нужна бавачка. - сопна му се тя.
- Знам, но баща ти иска така. - отвърна Дейвис.
- Искам да ми обещаеш, че ще ме наблюдаваш отстрани без да ми пречиш. - рече тя.
- Добре, но не и когато това се отнася за безопасността ти. Съгласна ли си? - попита той.
- Да. - отвърна Дефне.
Потеглиха на път към салона за маникюр. След като пристигнаха, той слезе преди нея и ѝ подаде ръката си, за да може и тя да слезе. Там вече я чакаха приятелките ѝ и гледаха отстрани какво става. Дефне хвана ръката на Дейвис и слезе от колата. Започна да прегръща своите приятелки и да им се радва, докато Дейвис я наблюдаваше.
- Дейвис, това са Бела, Габи, Анастасия и Анабел. - представи му ги Дефне.
- Момичета това е Дейвис. - представи го тя.
- Здравейте момичета. - поздрави ги Дейвис. - Как сте?
- Здравей Дейвис, ние сме добре, а ти? - попитаха те.
- И аз. - отговори той. - Няма ли да влизаме вътре?
- Разбира се! - отвърна Дефне. - Хайде!
Влязоха вътре. Там ги чакаха пет момичета, които щяха да им направят маникюр. Докато ги лакираха, приятелките си говореха.
- Дейвис, имаш ли си гадже? - попита го Анастасия.
- Не, свободен съм. - отговори ѝ той. Дефне почервеня и Анастасия я забеляза.
- Спокойно Дефне, Анастасия няма да ти го отмъкне, защото знае последствията от това . - каза Габи.
- Тя няма да ѝ позволи да го направи. - отвърна Бела.
Дейвис се смая от думите им, защото си помисли, че те се шегуват. После обаче видя червенината на бузите на Дефне и се замисли дали те не казват истината?
- Момичета той е тук, за да ме пази, а не да ме сваля. - каза им Дефне.
- От какво да те пази? - попитаха я те.
- Може някой да иска да убие татко и затова той толкова настоява Дейвис да ме наблюдава, и да не ме изпуска от очи, за да може да съм в безопасност. - отговори им тя. - Става ли да сменим темата?
- Хайде след като приключим тук да отидем да хапнем нещо, че умирам от глад. - предложи Анабел.
- Добре. - отвърнаха всички в един глас.
