Една година по-късно...
Докато седяха в двора на къщата си, Дефне приспиваше малката Мариса, а Дейвис ги наблюдаваше с любов. На вратата се почука.
- Дейвис, качи Мариса в нейната стая, за да спи, а аз ще проверя кой е. - каза му Дефне. Той се качи по стълбите и постави дъщеря си в бебешкото ѝ. След това слезна долу и седна на дивана във всекидневната. Дефне отвори вратата и видя една жена. Жената я прегърна и се разплака от радост.
- Кого търсите и защо сте тук? - попита Дефне.
- Аз съм майка ти. Навремето направих голяма грешка, за която съжалявам и до днес. Оставих ви сами, а аз избягах с друг мъж, който мислех че обичам оказа се, че всъщност винаги съм обичала баща ти и затова аз си понесох наказанието. Да бъда далеч от дъщеря си и от мъжа, който обичах е най-голямото наказание за постъпките ми. Затова след толкова много години се появих, за да поискам прошка за грешката, която направих в миналото. - отговори ѝ тя. - Ще простиш ли на майка си? Дефне се разплака и я прегърна. Дейвис дойде при тях, а Дефне го представи на майка си. Майка ѝ се зарадва, че има зет, който да се грижи за дъщеря ѝ. Когато те ѝ казаха, че са станали родители, тя се развълнува, че ще види своето внуче.
Бележка от автора:
Извинявам се, че някои глави имат правописни грешки. Нямам достатъчно време, за да ги поправя. Надявам се, че сте я прочели, ако е така и Ви е харесала прочетете втората ми книга от тази поредица и надявам се да не е последната. Много ви обичам❤️❤️❤️.
