~1~

619 37 22
                                    

Слънцето осветяване широките и празни улици на Сеул.. По това време обикновено хората бяха на работа.
Беше слънчев, пролетен ден. Песента на птичките придаваше по-красиво чувство на каратинката, а обилието от растения я правеше по-шарена и разнообразна.. Тук-там имаше по някоя влюбена двойка, която се разхождаше из парка.. При Техьонг положението обаче не беше толкова спокойно...
Той вървеше из улиците на Сеул и определено бързаше за някъде..
В бързината усети нещо твърдо на рамото си, след което се чу звук от падане.
Те се уплаши от мисълта, че е съборил някой и този някой може да се е наранил..

Обърна се като попарен и клекна до момчето, подавайки му ръка. Почака малко, но никаква реакция..

Техьонг:
-Хайде де... Просто хвани ръката ми и се изправи. Нямам цял ден..

Момчето си стоеше на земята и се опитваше да прецени от къде идва гласа..

Джънгкук:
-Аз..

Техьонг:
-Бързам. Затова..

Техьонг хвана ръката му и го издърпа от земята.

Техьонг:
-Какво има? Защо не ме гледаш, когато ти говоря? Искам да се извиня..

По-малкото момче просто започна объркано да гледа някъде в страни..

Техьонг:
-Може би.. Ако махнеш слънчевите си очила ще ти е по-лесно да ме видиш..

Кук започна да клати глава отрицателно.

Джънгкук:
-Извинявай, че те забавих..

Техьонг:
-Не, няма нищо... Не ми е толкова спешно.. А и аз съм този, който трябва да се извини, не ти. Все пак аз те бутнах.

Джънгкук:
-Аз.. Не знаех, че си там, иначе щях да се изместя..

Техьонг:
-Защо гледаш зад мен? Чакаш някой ли?

Джънгкук:
-Не.. Няма нищо..

Техьонг:
-Между другото.. Аз съм Техьонг, приятно ми е~

Техьонг се усмихна и подаде ръка на новодошлия.

Кук се опита да използва сетивните си умения за да разбере точно къде е ръката му. Подаде своята и се здрависа с момчето, усмихвайки се.

Джънгкук:
-Аз съм Джънгкук..

Техьонг:
-Ама моля ти се, свали ги тези очила.

Този път Техьонг не изчака реакция и сам го направи..
Тези очи.. Бяха наистина красиви.. По-красиви от колкото обикновеното око можеше да бъде..
Кук се уплаши от бързата реакция и веднага покри очите си с ръка..

Джънгкук:
-В-Върни ми ги!

Техьонг сбръчка вежди и ги подаде на момчето..

Техьонг:
- Очите ти-

Джънгкук:
-Не го казвай..

Техьонг:
-Не.. Те са прекрасни.

Джънгкук:
-Какво им е прекрасното? Сиви са.

Техьонг:
-Ама как..

Джънгкук:
-Аз съм слепец..

Техьонг:
-Какво? Аз.. Боже.. Не знаех..

Джънгкук:
-Няма нищо.. Но.. Аз ще тръгвам.

Техьонг:
-Не.. Чакай. Длъжник съм ти. Заради мен ти падна. Затова сега ще ти напиша номера си, а ако ти трябва нещо просто ще ме набереш, нали?

Джънгкук:
-Няма нужда..

Техьонг:
-Напротив.

Те взе телефона от ръката на малкия и написа номера си...

Техьонг:
-Номера ми се намира на първо място в любими. Знаеш как да ме набереш.

Кук кимна леко, а секунда след това вече не усещаше чуждото присъствие..

Blind romanceWhere stories live. Discover now