Техьонг отключи и влезе задъхан в голямата къща.
След това затвори вратата и се настани удобно на мекия си диван, отпускайки главата си назад за момент.. Бяха минали пет дни от както се запозна с онова момче, ако можеше така да се каже и то му се стори доста интересно..
Отнесъл се в мислите си, на Техьонг му хрумна нещо..
Взе си телефона и звънна на един определен брюнет..
"Ало? "
"Хей.. Техьонг се обажда. "
"Техьонг..извинявай, аз-"
"Няма проблем.. Та обаждам се за да те питам как си.. Имаш ли нужда от нещо? "
"Не..всъщност и съм добре. "
Техьонг се намести по-удобно на дивана и отново започна да говори на момчето..
"А би ли искал да излезем на вечеря? "
"На вечеря..?"
"Да, аз черпя. Просто бих искал да те опозная.. И може би да станем приятели"
"Но сигурен ли си, че искаш това? "
"Защо ме питаш това? "
"Защото повечето хора ме отбягват-"
"Не искам да чувам това от теб. Къде живееш? "
"На улица****"
"Идвам след час "
Техьонг затвори телефона и го остави на стъклената масичка.. След това се изправи от дивана, протягайки се и се качи в стаята си. Започна да се съблича и щом остана само по боксерки, взе най-новите дрехи, които си беше купил и започна да се облича.
След като беше готов, отиде пред огледалото и се погледна.. Изглеждаше доста добре.
Оправи си косата и излезе от къщата. Дадения адрес беше доста далеко, затова реши да отиде с колата си. Отключи я и влезе вътре.
След 10 минути вече беше пред къщата. Добре изглеждаше. След малко се чу отваряне на врата и Техьонг тихо започна да върви към Кук, минавайки зад него.. Планираше нещо, но тогава-
Джънгкук:
-Знам, че си тук.. Усещам парфюма ти.
Техьонг се очуди от чутото. Джънгкук наистина имаше доста добър усет.
