Джънгкук стоеше в леглото си и си умираше от скука.. Беше му прекалено скучно в тях.. Но нямаше и какво да прави. Изведнъж усети продължително вибриране на телефона му и реши да вдигне.
Кук: -Ало..?
Те: -Ало.. Куки?
Кук: -Техьонг.. Ти ли си?
Те: -Да.. Виж.. Звъня ти за да те попитам какво правиш..
Техьонг се спря за момент, поемайки си въздух..
Те: -И да те попитам как си..
Кук: -О, ами лежа си в леглото.. И ми е скучно.
Те: -Мм, интересно.. Аз съм в един магазин.
Кук: -Ами ти.. Как си?
Г. Т. К. Защо по дяволите попитах това..???
Те: -Ох.. Аз.. Аз съм супер... Даже прекрасно!
Техьонг се усмихна сладко и се опита за да се осъзнае.. Това момче му влияше доста..
Кук: -Ами.. Аз.. Ще ти затварям.. Не искам да те притеснявам..
Те: -Не ме притесняваш, но добре..
Кук: -Е... До скоро.
Те: -Чао~
•••
Техьонг си оправи вратовръзката, взе торбата и излезе от колата.. Застана пред вратата и си прочисти гърлото след това несъзнателно подуши дъха си.. За всеки случай. Оправи си косата и почука на вратата. След малко се чу сладкия глас на Джънгкук.. Сърцето на Техьонг започна да препуска, чувайки гласа му.. След малко вратата се отвори и момчето излезе по пижама.. Те се усмихна и почака на мястото си за да разбере дали Кук ще го разпознае. Нарочно не беше си сложил от парфюма, който Кук познаваше.. Кук престъпи крачка напред и протегна ръка, докосвайки лицето на Те. Щом напипа устните му бързо се досети..
Джънгкук: -Техьонг..?
Техьонг: -Аз съм.
Кук се усмихна и се хвърли в прегръдките на по-големия.. Те се засмя и започна да разрошва косата му.
Техьонг: -Дойдох да те проверя..
Джънгкук: -Добре съм.. Спокойно..
Техьонг: -Радвам се. Искам да ти сготвя. Купил съм нужните продукти.
Джънгкук: -Прекалено много те е грижа.
Кук се засмя и двамата влязоха в къщата му..
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
