-Искаш ли да ги вкусиш?
Само това и чакаше Техьонг.. Наистина много искаше тези устни.. Тези пухкави, червени устни.
Без да се замисля се изправи от стола и отиде до Кук.
Малкия просто си стоеше.. Не помръдваше, но може би защото не знаеше, че Те е толкова близо.
Джънгкук:
- Аз.. Извинявай.. Прибързах-
И Техьонг запуши устата му с целувка..
Кук разшири очите си. След като се увери в себе си, затвори очи и погали Техьонг по врата.
След това го придърпа още повече и задълбочи целувката..
След малко се отделиха поради липса на въздух.
Техьонг:
-Защо.. Защо ме караш да правя това?
Джънгкук:
-Извинявай..
Техьонг:
-Защо караш сърцето ми да бие толкова силно? Дори не се познаваме толкова добре!
Джънгкук:
-Извинявай..
Техьонг:
-ЗАЩО МЕ КАРАШ ДА СЕ ВЛЮБВАМ???
Джънгкук:
-И-Извинявай...
Джънгкук усети нещо да се приближава към него или по-точно към лицето му и очакваше това да е юмрука на Техьонг, но не.. Бяха устните му..
Техьонг плъзна устните си по врата на малкия и прокара ръце под тениската му..
Щом Кук усети тръпките по тялото си, удари ръката на Техьонг силно.
Те спря и погледна към по-малкия..
Кук беше закрил лицето си с ръце.
Техьонг ги махна и погледна насълзените очи на Джънгкук..
Техьонг:
- Куки, аз-
-Млъкни.
-Ами ако не искам?
-Какво... Какво щеше да правиш с тялото ми??? Знаеш, че ме е страх от това.. Нямаш си и на идея колко много съм изживял.. Знаеш, че... Че не го искам..!
Техьонг:
- Куки, не съм искал да-
Джънгкук:
-Само това, че съм сляп не ме прави по-лесен от другите, Те!!!
Техьонг:
-ДЖЪНГКУК! НЕ СЪМ КАЗВАЛ ПОДОБНО НЕЩО!!!
Джънгкук:
-Напротив.. Мислиш го!!!
Техьонг:
-Не е вярно!
Джънгкук:
-Напротив!! Знам какво точно щеше да направиш! Щеше да ме изчукаш както шефа ти правеше! После щеше да ме оставиш и да ме игнорираш за винаги. НИКОЙ НЕ ИСКА НЕЩО КАТО МЕН, НАЛИ!!! НИКОЙ НЕ БИ МЕ ВЗЕЛ!
И АЗ СЪМ ЧОВЕК, ВСЕ ПАК!!!! ИМАМ ЧУВСТВА!
Кук започна да се дави със сълзите си, но не можеше да ги спре.. Болката беше прекалено голяма.. Техьонг много го обиди.
Техьонг:
-Знаеш ли какво.. Мисли какво си искаш. Не ми пука!
Джънгкук:
-И-И сега ще м-ме о-оставиш ли..???
Техьонг:
-Ще правя каквото си искам!
Техьонг стана от мястото си и тръгна да излиза.. Не искаше да става така, но смяташе, че е най-добре да остави Кук за малко сам.. Вече решен, че ще излезе, усти ръка на неговата..
Джънгкук:
-Техьонги.. Не ме оставяй...
Те стисна очи и прехапа нервно устна.. Усети болката му.. Усети желанието му Те да остане.. Усети колко привързан беше малкия към него.. И не можеше да го остави.
