Blind romance

~11~

Кук стоеше с насълзени и червени от плача очи, леко похлипвайки от време на време..
Те стоеше на стола срещу него и просто го гледаше. Никой не смееше да изрече нещо. До сега..

Техьонг:
- Куки, аз-

Джънгкук:
-Съжалявам.. Че реагирах по този начин.. Не исках да става така.. Просто.. Просто онова време се връща в главата ми и ми напомня какви травми ми бе оставило това.
Всяка нощ се притеснявах.. Притеснявах се от него.. Притеснявах се за брат ми. Със всеки път Намджун беше брутален.. Или ни изнасилваше или ни пребиваше..
Аз.. Аз просто не искам д-да се връщам в онова време.

Техьонг:
-Куки.. Не знаех, че те стряскам по някакъв начин.. Наистина нямах лоши намерения.

Джънгкук:
-Предполагам... Но ти докосна белега ми.. И това ме върна в онова мазе.. Там където се случи всичко...

~НЯКОЛКО ГОДИНИ ПО-РАНО~

Приближаващите стъпки започнаха да стават все по-шумни. Приближаваха се до целта си. А с тях и страха, пораждащ се у двете момчета.
Вратата рязко се отвори и човека, който и двамата не искаха да виждат, а именно Ким Намджун влезе с бутилка уиски и както изглеждаше, не му беше първата..
Хвърли я на земята така, че да се счупи и хвана Джънгкук за яката, блъскайки го върху всичките стъкла.. Стъклата пробиха кожата по гръбчето на 15 годишното момче и то прокъвя. Кук изстена от болката.
Намджун го удари силно по лицето, след това се настани отгоре му, залитайки.
Джънгкук знаеше какво го очаква.. Знаеше, че нищо няма да спре до тук.. Намджун се опита да разкопчее ципа на дънките си и успя. След като го направи, извади надървилия му се член и го отърква в Джънгкук.
Малкия стисна очи.. Беше го гнус от всичко.. Дори от себе си. Чувстваше се омърсен.
Намджун го удари силно по лицето и се доближи до по-малкия.
Кук го погледна жално, но Намджун нямаше да го жали.. Никога не го правеше..

Джънгкук спря с историята до тук, защото вече не можеше да издържи на болката в гърдите си..

Техьонг сложи ръка на рамото му и го погледна..

Техьонг:
-Ако искаш спри. Виждам, че ти е тъжно.. Не искам да страдаш..

Джънгкук:
-Спомням си.. В-всеки един детайл.. Всичко. И също това не е всичко.. След пожара брат ми загина и изгубих зрението си, и Намджун избяга, но.. Но след това той се върна.. И и тогава той не беше сам.. Бяха двама и и всяка вечер беше.. Беше дори по-ужасна от предишните

Техьонг:
-Куки.. Вече си с мен. Няма да те дам на никой.

Техьонг прегърна силно Кук и го притисна в прегръдките си..

Техьонг:
-Никой няма да те нарани..

Джънгкук:
-Обещаваш ли?

Техьонг:
-Да.

Г. Т. Т.
И аз няма да ти го причиня отново..
И аз си спомням всичко..

Обърках ли ви..?
Дано да съм.

*пореден провал с очната линия🤣🤣*