Техьонг затвори входната врата и опъти Джънгкук към хола. Остави го на дивана и влезе в кухнята.
След малко се върна с две чаши чай..
Остави ги на малката стъклена масичка и седна до Кук.
-Само внимавай, защото е горещо.
Каза на един дъх Техьонг..
Джънгкук:
-Знаеш ли.. Защо днес реагирах толкова остро.. Аз.. Имам си причина.. За всичко си има причини..
Техьонг:
-Не мога да те карам на сила да ми споделиш нещо, защото се познаваме само от няколко дни.. Но ако искаш, можеш да ми имаш доверие.
Джънгкук:
-Знам, че се познаваме от малко време, но вече те чувствам много близък.. Чувствам, че мога да ти споделя всичко.. Чувствам, че... Че ще ме разбереш.
Техьонг:
-Винаги бих те изслушал. И бих ти дал съвет, ако има такава възможност.. Та какво искаш да споделиш?
Джънгкук:
-Това е нещо свързано с детството ми.. С зрението ми.. С Намджун...
Техьонг:
-Намджун? Онзи, за който работя?
Джънгкук:
-Да..
Техьонг:
-Какво толкова общо има той с миналото ти?
Джънгкук:
-Ами.. Историята е дълга... И коварна..
Техьонг:
-Имам време, така че..
Джънгкук:
-Добре.. Ще я съкратя..
Аз бях на 15 години.. Имах... Имах брат той беше само на 13..
Родителите ми също работиха за Намджун... Тогава един ден аз брат ми ни се наложи да отидем за да оставим нещо в офиса на татко..
Обаче него го нямаше там, но Намджун беше в офиса.
После.. После ме дръпна и ми каза, че съм прекалено секси за да бъда момче..
След това ми е мътно какво се случи.. Събудихме се в стая.. Беше подземно място. Също беше звукоизолирано..
И след това започна всичко.. Целия този кошмар.. Това, което съсипа детството и живота ми..
Намджун ни изнасилваше всяка нощ.. Винаги, когато беше ядосан и нямаше на кой да си го изкара.. Биеше ни.. Държеше ни.. Вързани.. За да не избягаме.. Беше.. Беше по-лошо, от колкото можеше да е.. Дори все още имам белези по тялото си..
Джънгкук спря за момент, усещайки нещо нередно..
Джънгкук:
-Не плачи.. Това е моето минало, не твоето.. Вече всичко е наред..
Техьонг избърса нападалите сълзи.. Беше му мъчно за по-малкия.. Имал е ужасно детство.. Такава травма не се забравя..
Знаеше, че трябва да му помогне, но с какво?
Техьонг:
-А зрението ти? К-Как изгуби него?
Джънгкук:
-Една нощ след поредното ужасно изнасилване, Намджун излезе от стаята, но изпусна една запалка.. Исках.. Исках да изгоря къщата.. Исках да умра.. Исках всичко да свърши.. Беше ми прекалено трудно да се справя с този тормоз.. И тогава я запалих... За съжаление, не успях да спася брат ми и Намджун избяга.. Заради моята глупост изгубих брат си.. Аз трябваше да умра... Не той!
Техьонг:
-Не! Моля те не говори така! Не се обвинявай.. Не си направил грешка.. Спасил си се. И ето те сега тук.
Техьонг прегърна силно малкия и го потупа по гърба.
Техьонг:
-И аз съм тук. Вече няма да допусна някой да те нарани.
Май стана интересно...
