Сутрин. Слънце. Събуждане...
Джънгкук се събуди.. Прозя се и започна да се протяга.
Докато го правеше, обаче докосна нещо до себе си.. Веднага се досети. Този парфюм не можеше да се забрави. Беше опиянаващ.
Кук си спечели малко време за да опознае повече лицето на Техьонг, докато по-големия спеше..
Протегна ръчичката си и я сложи върху бузата на Техьонг.. Беше мека. Техьонг имаше чиста кожа.. Нямаше никакви белези или недостатъци. Поне това се усещаше по пръстите на Джънгкук. Докато изучаваше лицето му, стигна до устните.. Бяха големи и добре изписани.. Меки и топли. Кук се спря, когато ръката на Техьонг го обви и го придърпа към себе си..
Кук леко се уплаши, но свикна с топлината.. Знаеше, че Техьонг го прави на сън. Така си беше.. Ама дали?
~~~
Техьонг:
-Но като мой гост аз трябва да се съобразявам с теб. Така, че кажи на теб какво ти се яде.
Джънгкук:
-Спагети...?
Техьонг:
-Супер! Имам нужните продукти!
Кук се усмихна сладко и показа заешката си усмивка..
След половин часово готвене, Техьонг най-накрая успя да сготви..
Щом го направи, двамата с Кук се наядоха, разбира се с малко помощ..
За съжаление, Техьонг имаше работа и трябваше да се сбогува с Джънгкук.
Вече пред къщата на по-малкия, Техьонг го спря за момент..
Техьонг:
-Кога ще те видя отново?
Джънгкук:
-Когато си поискаш. Имам номера ти.
Техьонг:
-Имаш го!
Джънгкук:
-Отивай да си вършиш работата, няма да те бавя.
Техьонг:
-Добре, но преди да си тръгна искам да направя това...
Техьонг приближи Кук максимално до себе си рязко и го.....
прегърна.
Техьонг:
-До скоро, заек.
Джънгкук:
-До скоро.
Знам к'во очаквахте.
*днес, по време на фотосесия*
Фотографа:
-Коте, само малко си преметни косата зад рамото.
Аз:
-Колега, кога се пенсионирате?
Фотографа:
-Аз като са пенсионирам няма кой да те търпи тебе..
