Слънцето осветяване широките и празни улици на Сеул.. По това време обикновено хората бяха на работа.
Беше слънчев, пролетен ден. Песента на птичките придаваше по-красиво чувство на каратинката, а обилието от растения я правеше по-шарена и разнообразна.. Тук-там имаше по някоя влюбена двойка, която се разхождаше из парка.. При Техьонг положението обаче не беше толкова спокойно...
Той вървеше из улиците на Сеул и определено бързаше за някъде..
В бързината усети нещо твърдо на рамото си, след което се чу звук от падане.
Те се уплаши от мисълта, че е съборил някой и този някой може да се е наранил..
Обърна се като попарен и клекна до момчето, подавайки му ръка. Почака малко, но никаква реакция..
Техьонг:
-Хайде де... Просто хвани ръката ми и се изправи. Нямам цял ден..
Момчето си стоеше на земята и се опитваше да прецени от къде идва гласа..
Джънгкук:
-Аз..
Техьонг:
-Бързам. Затова..
Техьонг хвана ръката му и го издърпа от земята.
Техьонг:
-Какво има? Защо не ме гледаш, когато ти говоря? Искам да се извиня..
По-малкото момче просто започна объркано да гледа някъде в страни..
Техьонг:
-Може би.. Ако махнеш слънчевите си очила ще ти е по-лесно да ме видиш..
Кук започна да клати глава отрицателно.
Джънгкук:
-Извинявай, че те забавих..
Техьонг:
-Не, няма нищо... Не ми е толкова спешно.. А и аз съм този, който трябва да се извини, не ти. Все пак аз те бутнах.
Джънгкук:
-Аз.. Не знаех, че си там, иначе щях да се изместя..
Техьонг:
-Защо гледаш зад мен? Чакаш някой ли?
Джънгкук:
-Не.. Няма нищо..
Техьонг:
-Между другото.. Аз съм Техьонг, приятно ми е~
Техьонг се усмихна и подаде ръка на новодошлия.
Кук се опита да използва сетивните си умения за да разбере точно къде е ръката му. Подаде своята и се здрависа с момчето, усмихвайки се.
Джънгкук:
-Аз съм Джънгкук..
Техьонг:
-Ама моля ти се, свали ги тези очила.
Този път Техьонг не изчака реакция и сам го направи..
Тези очи.. Бяха наистина красиви.. По-красиви от колкото обикновеното око можеше да бъде..
Кук се уплаши от бързата реакция и веднага покри очите си с ръка..
Джънгкук:
-В-Върни ми ги!
Техьонг сбръчка вежди и ги подаде на момчето..
Техьонг:
- Очите ти-
Джънгкук:
-Не го казвай..
Техьонг:
-Не.. Те са прекрасни.
Джънгкук:
-Какво им е прекрасното? Сиви са.
Техьонг:
-Ама как..
Джънгкук:
-Аз съм слепец..
Техьонг:
-Какво? Аз.. Боже.. Не знаех..
Джънгкук:
-Няма нищо.. Но.. Аз ще тръгвам.
Техьонг:
-Не.. Чакай. Длъжник съм ти. Заради мен ти падна. Затова сега ще ти напиша номера си, а ако ти трябва нещо просто ще ме набереш, нали?
Джънгкук:
-Няма нужда..
Техьонг:
-Напротив.
Те взе телефона от ръката на малкия и написа номера си...
Техьонг:
-Номера ми се намира на първо място в любими. Знаеш как да ме набереш.
Кук кимна леко, а секунда след това вече не усещаше чуждото присъствие..
