Blind romance

~6~

Джънгкук:
-И след всичко това.. От всичките тези години на тормоз ми остана само едно нещо..

Техьонг:
-Какво.. Какво нещо?

Джънгкук:
-Не искам да ти показвам.. Защото е на корема ми..

Техьонг:
-Разбирам.. Значи.. Нещо като белег?

Джънгкук:
-Ужасен белег.. От последното изнасилване.. Беше.. Беше наистина... Ужасно.

Техьонг:
-Наистина те съжалявам много.. Гадно ми е за това какво си преживял.

Джънгкук:
-Аз.. Аз не търся съжаление..

Техьонг:
-Знам, но.. Но си истински. Всъщност досега не съм чувствал някой толкова близък. Чъвствам, че мога да ти споделям всичко.. Ама наистина всичко.

Джънгкук:
-Тогава.. Защо не ми разкажеш за миналото си?

Техьонг:
-Ами осиновен съм. Не знам нищо за себе си..
Израстнал съм в дом за деца.. Там.. Беше ужасно. След това започнах да ходя на работа и ето ме сега тук. А родителите ти..? Как така не ви откриха?

Джънгкук:
-Всеки ден се надявах на това.. Пуснаха ни за издирване.. Бяхме.. Изчезнали.. И дори Намджун каза на родителите ми, че ще ни намери... Те.. Те буквално си говориха на горния етаж... Бяха в къщата.. Чувах ги.. Но стаята беше изолирана. Виках.. Крещахме.. Блъскахме.. Но нищо.

Техьонг:
-Това.. Това е ужасно..

Джънгкук:
-Така беше.. Но.. Но сега вече всичко е наред, нали?

Техьонг:
-Да.. С мен си.. И си в безопасност.

Джънгкук:
-Благодаря ти за това, което правиш.

Техьонг:
-Няма защо...

Джънгкук:
-Аз.. Трябва да тръгвам.

Техьонг:
-Не мога да те пусна.. Не и сега.

Джънгкук:
-Защо не?

Техьонг:
-Навън е тъмно.

Джънгкук:
-Колко тъмно?

Техьонг:
-Какво виждаш?

Джънгкук:
-Нищо..

Техьонг:
-Именно. И навън е така.

Джънгкук:
-Ами.. Ами къде ще стоя?

Техьонг:
-Ще спиш тук.

Джънгкук:
-Добре.. Не искам да се караме.

Техьонг:
-Да, чудесно..

Техьонг подскочи и започна радостно да припка из стаята..

Техьонг:
-Ще отида да оправя леглото!!!

Джънгкук:
-Ама чакай.. Ама ние на едно легло ли ще спим?

Техьонг:
-Ъ.. Забравих.. Ами аз ще спя на дивана..

~~~

Г. Т. Т.
Ох.. Тук е много неудобно.. И студено.. Дадох всички завивки на Джънгкук..
Но какво ако си легна при него? Той не може да ме види..
Ама пък ще ме усети..

*НА ДЪЛБОКО В НЕГОООО(това е моя простотия, не е от мислите на Техьонг..)*

И какво пък.. Не пречи да се опитам.

Техьонг взе възглавницата си и се качи на горния етаж.
Бавно и безшумно отвори вратата, влизайки.
Сложи възглавницата си и внимателно легна до него.
След това се зави и се обърна към него.. Беше толкова хубав, докато спи.
Избори се и започна да опипва меките му бузки. Тези на лицето, разбира се...
Махна един кичур от лицето му и го премести за да може да го разгледа по добре...
Докато се усети, беше заспал.

И това ако го репортнат, са пенсионирам 🙂