『How did it happen?』Kunwin

×7×

Кун се облегна на ръката и затвори очи. Толкова много му бе скучно в момента. Лектора изобщо не му и помагаше да се събуди, а още повече го караше да заспи, като говореше толкова тихо и бавно.

Изведнъж усети как някой го побутна и той разтвори сънено очи, само за да види едно доста дразнещо за него момче. Той отново затвори очи, продължавайки да се отнася в приказен сън, когато не получи още едно побутване, но този път по-силно от миналото. Кун разтвори раздразнено очи и погледа към въпросното момче, гледайки го на кръв, затова че го бе събудил.

-Какво?!-прошепна ядосано той.

-Недей да заспиваш в час.-каза то и разтвори тетрадката си и единия си учебник.-Щом обмисляш да ставаш писател или редактор не мисля, че ще е добре за теб да заспиваш в лекциите по литература.

-Не съм виновен аз, че ми е скучно и че лектора говори толкова бавно и тихо, така че да не бъде чут от нито един човек в тази зала.-оправда се той и отново се опита да заспи, но другото момче отново го побутна.-Добре,добре! Няма да спя, доволен?!

-Да.-другото момче се усмихна доволно от това, което бе постигнало.-От няколко дни се опитвам да говоря с теб.

-Ако обмисляш отново да започваме с този спор кой е по-подходящ за Елена, моля те, Шяоджун, нека просто да не говорим.

-Не, не е затова.-каза другия, с което накара Кун да го изгледа доста объркано, но и едновременно заинтригувано.

-За какво тогава искаш да говорим? Ако е свързано с Хендери, не, ние нито излизаме, нито крия някой негова тайна афера!

-Не, не е и затова.-Джун поклати отрицателно глава.-Преди няколко дни дойдох у вас, но теб те нямаше. Звънях ти, но ти не отговаряше, а поначало ти си единственият ми приятел или дори единственият човек, който познавам, който винаги си вдига телефона. И се чудех какво си правел?

Кун затвори очи и започна да мисли. През цялата седмица си беше вкъщи и си вдигаше телефона, дори и когато беше на лекции го вдигаше. Тогава кога не го бе вдигнал и кога не си бе вкъщи?

Изведнъж в ума му нахлу мисълта за деня, в който той бе цял ден бе със Сиченг и как нарочно не биваше да си вдига телефона, за да не раздразни случайно музиканта. Той разтвори рязко очи и погледна леко разтревожено към приятеля си. Дали можеше да му каже? Дали Шяоджун щеше да запази това в тайна и дали изобщо щеше да му повярва?