『How did it happen?』Kunwin

×19×

Кун гледаше с широко отворени очи към случващото се на екрана и сцената. Той и Джехюн седяха зад колисите на концерта, наблюдавайки ту от големия плазмен телевизор, който им показваше всичко случващо се на сцената от всеки ъгъл, ту към малкия процеп, от които се виждаше малка част от сцената. Но и където и да погледнеше виждаше само едно-концерата беше невероятен.

Светлините бяха ярки и блестящи, правейки случващото се на сцената още по-невероятно. Имаше машини за дим, които от време навреме пускаха по някоя друга димна завеса, допълвайки яркото представление на Уин.

-Харесва ли ти?-попита Джехьон, който също като китаеца, наблюдаваше внимателно шоуто на екрана.-Как мислиш се справя Сиченг?-той се обърна към него.

-Повече от прекрасен е! Всичко прави Сиченг да изглежда толкова красив, бляскав, ослепителен, просто човек не може да отдели погледа си от него! Измислено е просто гениално!-възкликна Кун и загледа още повече в представлението, идваше неговата любима част от песента.

Джехьон се усмихна широко, чувайки отговора на другото момче. Не вярваше, че Сиченг ще се срещне с човек, който наистина цени това, което твори и да го обича толкова истински.

Той се обърна към екрана и леко се подсмихна. Надяваше се всичко между двамата китайци да се оправи. Харесваха му като двойка.

-Дано скоро се осъзнаете и да се вземете най-после.-каза той, с което привлече вниманието на другия.

-Какво?-попита объркано Кун. Не беше разбрал какво каза корееца.-Не те чух какво каза.

-А, нищо. Нека просто да гледаме как се справя Сиченг на сцената. Той заслужава цялото ни внимание.

Щом чу това, широка усмивка се настани на лицето на китаеца. Той кимна и отново погледна екрана, загубвайки се в гледката.

-Млади влюбени.-каза си тихо под носа Дже, след което също се загледа в случващото се на сцената.

°•°•°•°•°•°•°•°

УинУин завърши и последната песен за деня и в момента просто наблюдаваше многобройните си фенове как викат името му или как крещят колко много го обичат.

Но по някаква причина това изобщо не му доставяше радост. Все още продължаваше да усеща онова гадно и болезнено чувство вътре в себе си си, което не спираше да го измъчва.