『How did it happen?』Kunwin

×23×

-Бях забравил как изглежда Китай.-изкоментира УинУин, докато съзерцаваше пейзажа отвън през прозореца на колата.

Кун го гледаше с лека усмивка на лицето, радвайки му се. Имаше чувството, че досега не бе виждал другия китаец в подобна светлина или поне неговата усмивка. Макар че Сиченг доста често се усмихваше, всяка негова усмивка бе различна. Освен репетираната усмивка, която той винаги показваше на сцената и пред хората, които му бяха неприятни, но трябваше да ги търпи, той имаше още два типа усмивки. 

Друг вид, който Кун бе виждал, бе веселата му усмивка. Тази усмивка, която показваше винаги, когато се смееше на нещо или когато се опитваше да разсмее някого, правейки се на забавен.

А последният вид усмивка бе тази. Искрената усмивка, която Кун сякаш за първи път виждаше. Тази усмивка бе някак си по-специфична от останалите две. Тя беше хем пълна с радост и щастие, хем можеше да крие тъга, болка и страх. Тази усмивка сякаш беше заключена врата към неговото истинско Аз, което той всячески се опитваше да скрие от заобикалящият го свят. Сиченг никога не искаше да изглежда слаб в очите на хората. Не искаше да го имат за нищожество, от което можеха да се възползват и накрая без да ги е грижа за чувствата му да го стъпчат, изравнявайки го със земята. Именно за това той криеше себе си зад репетирани персонажи, така че да не изглежда слаб и лесен за манипулиране.

Самият факт, че сега Кун успяваше да види истинското му лице, караше русокосият да се чувства наистина специален. Винаги бе мислел, че в УинУин се криеше нещо повече от само талантлив глас. За него другият китаец е и винаги ще бъде едно уникално момче, което заслужава таланта му да бъде забелязан от всеки.

-Истински щастлив си сега.-отбеляза тихо русокосият китаец, но не беше толкова тихо, че да не се чуе от другото момче, което седеше до него.

Певецът спря да гледа през прозореца и погледна към него объркано. Беше му трудно да разбере за какво говореше другия, но все пак реши да кимне. Усмихна му се леко, след което облегна глава на рамото му, затваряйки очите си.

Това му действие смути Кун, който веднага заби засрамения си поглед надолу в краката си, не смеейки да го вдигне. По бузите му започна да се разнася червеникав нюанс, което го издаваше още повече.

-Сигурен съм, че в момента си се изчервил.-каза след няколко секунди Уин, отваряйки очите си леко.