『How did it happen?』Kunwin

×2×

-Така нека продължим.-каза Сиченг и погледна момчето срещу себе си.-Кун,какво ще кажеш да ти купа лимузина?

-Няма какво да я правя. В моя блок нямаме гараж, а местата за паркиране са много малки.

-Значи е решено! Ще ти купя нов апартамент! Дори къща!-извика радостно певеца, а другия го изгледа объркано.

-Но аз си харесвам апартамента.

-Тогава ще кажа да построят гараж на блока ти и ще ти купя лимузина!

-Но на мен не ми трябва лимузина. Университета ми не ми е много далече мога и пеша да отида до там. А и не мисля, че ще мога да управлявам лимузина.

-Разбира се, че няма ти да я управляваш, Кун! Ще ти наема шофьор.-каза Сиченг и погледна през прозореца, виждайки че почти бяха пред компанията, в която работеше.-Шофьор, моля те, като пристигнем да влезеш в подземния паркинг. Сигурен съм, че както винаги ще има журналист пред входа на сградата, а не искам да запопнат клюки как аз и Кун излизаме. Става ли?

Шофьора кимна, съгласявайки се с искането на идола. УинУин отново погледна към момчето, което му бе фен и се усмихна, когато забеляза как то се оглеждаше удивлено из цялата кола. Като замислеше сега Уин наистина много харесваше лицето на това момче. Явно Кун можеше да стане модел.

-Искаш ли да ти намеря работа? В моята компания наемат модели и актьори. Ако искаш мога да те препоръчам, лицето ти наистина е много красиво.

Щом чу това, Кун се зачерви. Не можеше да повярва, че чу нещо подобно и то от своя най-обичан идол. Той не смяташе, че е красив и особено не се представяше като някой модел или актьор. По скоро се виждаше като редактор или писател. Наистина много го влечеха книгите и това да се занимава в сферата на литературата. Поради това записа литература в университета, в който учеше сега.

-Съжалявам, но пак ще ви откажа. Не мисля, че актьорството или работата като модел са за мен.-каза той и се усмихна на певеца.

-А какво би искал да работиш?-попита заинтересовано Сиченг. Не знаеше защо, но това момче му беше наистина много интересно. Не искаше пари, не искаше коли, нито пък искаше къщи. Дори не поиска да излезе на среща с него, което бе едно първите неща, които останалите хора искаха, когато той им предложеше всичко.

-По-добре да не ви занимавам с безсмислени неща. Аз съм съвсем нормален студент, безинтересен съм.