『How did it happen?』Kunwin

×17×

Сиченг гледаше яростно към стилистите си, които му показваха тоалетите му за утре.

-Махнете ги от мен! Не искам да виждам ужасните ви дрехи, нито глупавите ви физиономии!-извика ядосано той и удари силно по малката масичка пред него.-Веднага се разкарайте от погледа ми!

Всички подскочиха стреснато и побързаха да се махнат от погледа му. В този момент, Джехьон тъкмо влизаше в гримьорната на идола си и щом се засече с уплашените стилисти, които излизаха от там, се намръщи. Какво ли бе направил Сиченг пък сега?

Той влезе в гримьорната и забеляза чернокосия да гледа напред в някаква точно, мръщейки се. Извъртя очи и започна да се доближава до него. Застана пред него, размахвайки с една си ръка пред лицето му, искайки да привлече вниманието му.

-Какво пак си направил, Сиченг?-попита скептично той и скръсти ръце. Другия му правеше толкова много проблеми.

-Те са пълни кретени! Не искам да ми се мяркат пред очите!-развика се гневно брюнета и удари силно по масата.

-Какво пък са ти направили хората? Защо си им ядосан толкова?

-Защото са недодялани глупаци, които изобщо не си разбират от работата! Ще кажа на Дойонг да ги уволни!

Чувайки това, Дже извъртя с досада очи. Все още не знаеше причината, поради която другото момче бе толкова ядосан, но със сигурност Кун щеше да успее да го накара да се усмихне.

-Къде е Кун? Трябва да ти помогне малко, защото гнева ти излиза извън контрол.

-Няма го, а и този кретен не искам никога повече да го виждам! Нека умре някъде!-извика ядосано китаеца и стана, подминавайки го и излизайки от гримьорната си.

-Да не би двамата да са се скарали нещо?-Дже смръщи вежди и последва другото момче, излизайки от стаята.

Той се огледа и щом видя китаеца да танцува на сцената с усмивка на лице си отдъхна. Поне на сцената се държеше, както трябва.

Изведнъж обаче забеляза как другото момче се доближаваше все повече и повече до ръба на сцената, което го притесни. Той бързо се затича към сцената, за да може да го предупреди.

-УинУин, внимавай ще паднеш!-извика той, но бе твърде късно.

Китаеца бе стъпил накриво, при което залитна. Внезапно щеше да падне на земята, когато за негово щастие бе хванат от някой.