『How did it happen?』Kunwin

×10×

Тейонг седеше като вкаменен. Не можеше да повярва какво се случваше в момента. Юта го целуваше нежно и внимателно, показвайки любовта си към него, но той продължаваше да не разбира какво се случваше.

Японеца се отдели от устните му и го погледна с поглед пълен с надежда. Надяваше се, че лилавокосия ще отвърне на чувствата му и ще разбере че те са истински.

-Юта, мисля, че ще е най-добре да се приберем по къщите си и да...

-Не!-извика чернокосия, а очите му започваха да се насълзяват. Отново стана така. Отново Тейонг си мислеше, че той само го прави от съжаление.-Не искам да се прибирам вкъщи!

Щом забеляза как сълзите се стичат по лицето на другото момче, Те веднага започна да ги трие. Не обичаше да гледа червенокосия тъжен, затова в момента го болеше толкова много сърцето.

-Юта, недей да плачеш.-той продължи да изтрива сълзите от лицето на другия.-Ако толкова не искаш да се прибираш у вас, може да дойдеш у нас. И без това прекарваш повечето време вкъщи.

Юта погледна тъжно към лилавокосото момче. Тейонг изобщо някога щеше ли да му повярва, че чувствата му са истински. Червенокосия кимна, след което стана от скута му.

-Взимам си нещата и тръгваме.

Те започна да прибира всичките си вещи, докато японеца го следеше с поглед. Искаше да накара лилавокосия да го забележи, но не знаеше как.

°•°•°•°•°•°•°•°

С

иченг наблюдаваше внимателно как другия китаец увиваше ръката му с бинт. Не знаеше защо точно го правеше, но не му омръзваше.

Сестрата я нямаше и Кун се видя принуден да използва знанията си от курсовете по първа помощ, на които Шяоджун го бе записал. Не мислише, че тези курсове щяха да му бъдат полезни в живота, но сега се радваше, че бе ходел на тях.

-Мисля, че така се правеше.-възкликна той и погледна към ръката на певеца, разтревожено.

-Спокойно, добре го направи,а и не ме боли толкова много, за да ме превързваш.-Уин се усмихна и махна няколко кичура от косата на другото момче, които се спускаха върху очите му.-Сега забелязвам, че имаш много красиви очи.

Чувайки това, Кун се изчерви, срамувайки се от думите на УинУин. Не бе свикнал да получава комплименти от идоли и това беше нещо ново за него. А и Сиченг бе негов любимец, това го караше да се срамува още повече.