『How did it happen?』Kunwin

×1×

Сиченг вървеше по улицата спокойно с глава забита в земята, старайки се да не привлича внимание към себе си и да него разпознае някой. Бе облечен с дълго черно сако, носеше черна шапка с хълки и на лицето му имаше маска. Не му харесваше, че трябваше да се разхожда по този начин, за да се отърве от досадните папараци и да него преследват луди фенове.

Още няколко метра и щеше да се отдалечи на достатъчно разстояние от сградата, в която направи фотосесията си и пред която се бяха насъбрали голяма тълпа журналисти.

Докато си вървеше спокойно се блъска някой, при което шапката му падна.

-О, много съжалявам!-каза непознатото момиче, в което се бе блъснал Сиченг, и взе шапката на му от земята. Щом вдигна погледа си към него, очите и се разшириха.-УинУин! Това е певеца УинУин-извика тя, при което всички около тях ги погледнаха.

Сиченг се обърна назад, за да види дали папараците бяха чу ли, че той е излязъл от сградата и за негово съжаление вече тичаха към него.

-УинУин, може ли да ми дадете автограф?-попита момичето почти извиквайки от щастие, че е видяла един от любимите си идоли.

-Може би друг път.-каза брюнета и грабна шапката си, затичвайки се на някъде. Трябваше да им избяга, но как?

°•°•°•°•°•°•°•°

-

Чао, Кун.-каза му Хендери и двамата заедно излязоха от ресторанта.

-Но няма ли да прекараш още малко време с мен?-измрънка недоволно Кун, хващайки ръката на приятеля си.-Няма с кого друг да се видиш, затова остани с мен! Много ми е скучно!

-Има кого още да видя. Помниш ли момчето, с което спорите за глупав сериал и на което според теб ще му подаря тъп подарък. Е, това момче ми е гадже и очаква да ме види.-чернокосия махна ръката на другия от своята и тръгна надолу по улицата.-До после, Куни!

Русокосия гледаше намръщено към приятеля си, който бързо се отдалечаваше от него. Нима толкова го мразеше, че да не иска да прекара повече време с него?

-Ах! Скучно ми е!-измрънка си сам на себе си той и зави към една тъмна уличка.

Беше си присвил очите, за да можеше да види нещо, но това място бе наистина много тъмно за един след обяд. Вървеше бавно, за да не се спъне в нещо, но вместо да се спъне се удари в някой. Момчето, в което се удари се обърна към него, при което Кун почти не виждаше лицето му.