『How did it happen?』Kunwin

×9×

В ума на Кун не спираха да се въртят мисли дали Сиченг наистина е добре. Той гледаше разтревожено ръката на момчето, което го прегръщаше. Прехапа долната си устна. Беше го страх за другия.

-Сиченг, моля те, нека отидем да ти видят ръката.-прошепна тихо той, докато очите му малко по малко започваха да сълзят.

-Ти наистина си много досаден.-Уин се засмя и се отдалечи малко от него, само колкото да може да го погледне в лицето. Това красиво ангелско лице. Да, Кун наистина бе неговия ангел пазител.-Добре, нека отидем до медицинския кабинет в сградата.

-Но ако е нещо по-сериозно?! Нека отидем в болница,там ще...

-Спокойно, страхливецо, нищо толкова сериозно ми няма! Хайде да ходим при сестра Инг!-музиканта хвана със здравата си ръката тази на Кун и го поведе към кабинета на медицинската сестра, оставяйки другите две момчета в залата.

Шяоджун гледаше как Кун и УинУин излизат от стаята с широка усмивка на лице. Не можеше да повярва колко сладки бяха тези двамата заедно. Да не би Кун да работи тук, защото двамата излизат? Как е могъл Кун да не му каже нищо относно връзката му със Сиченг?! Нали уж бяха приятели!?

-Сериозно ли?!-извика Хендери, с което изкара любимия си от мислите му.

-Какво?-той го попита, като заби объркания си поглед в него.-Какво си се развивал, Хендери?

-Ама те ни оставиха тук сами! Сигурно ще ни хванат и ще ни осъдят за влизане взлом! Ще влезем в затвора! Тази компания е толкова влиятелна, няма начин да се отървем от затвора!-викаше силно и отчаяно чернокосия, карайки другия да смръщи вежди объркано. Какво му стана сега пък на Хендери?-Не искам в затвора! Шяоджуни, твърде млади сме за затвора!-чернокосия сграбчи раменете на гаджето си и започна да го разтърсва.-Ти си толкова красив, миличък! Няма как да се отървеш от това някой сериен убиец да те изчука в килията си! А аз няма да мога никак да ти помогна, защото отдавна сигурно ще бъда убит!

Русокосия гледаше шокирано и едновременно с това объркано другия. Измъкна се от клопката на гаджето си и му зашлеви силен шамар, при което Хендери млъкна и сложи ръката си на удареното място.

-Съвземи се, по дяволите, Хендери! Какви неща си мислиш, за бога?!-извика ядосано той, след което извъртя очи. Пое си дълбоко дъх и щом видя притесненото лице на любимия си, реши да се успокои малко.-Няма да влезем в затвора, любими. Недей да мислиш подобни неща.-той постави бърза целувка върху устните на другото момче и бързо се сгуши в него, поставяйки главата си върху гърдите му.-Всичко ще е наред. Никой не би ни търсел тук.