『Mafia Life 』Yutae

№0

-Тейонги, къде си?-попита нежен женски глас от първия етаж.-Скъпи, къде е Тейонг?

-Не знам. Може да се крие отново?-отговори ѝ дълбок мъжки глас.

-Защо толкова много не иска да ляга?-попита жената, оглеждайки се за малкото си детенце.

През това време, малкия Тейонг се бе затворил в един от гардеробите в къщата, надявайки се майка му и баща му да не го намерят. Изобщо не му харесваше да си ляга толкова рано, а и вече беше голям. Защо другите осемгодишни момчета не си лягат в седем, а той трябваше да ходи да спи?

-Тейонги, къде си, миличък?-обади се нежния женски глас в близост до гардероба, в който се бе скрило малкото момче.

Те запуши устата си, за да не издаде случайно някакъв звук и така да се издаде къде се намира. Той гледаше през ключалката как родителите му минаваха покрай него и не го забелязваха, при което се засмя тихо.

Възрастните хора веднага чуха тихия смях и двамата погледнаха към въпросния гардероб. Мъжа и жената се усмихнаха, поглеждайки се един друг, след което мъжа хвана едната дръжка на гардероба, отваряйки го.

Пред двамата възрастни се разкри малкото чернокосото момче, което ги погледна някак тъжно.

-Ето къде е малкия ни Тейонги.-възкликна с широка усмивка на лице майка му и се наведе да го целуне по челото.

Тейонг се намръщи и потърка челото си, след което скръсти ръцете си пред гърдите и нацупи сърдито устни, което се стори очарователно на двамата родители.

-Тейонги, не се сърди,но е вече време да си лягаш.-каза майка му и понече да хване ръката му, но Те дръпна малката си ръчичка.-Тейонги.

-Не! Искам да седя още! Вие защо можете да седите още будни, а аз не?!-той тропна ядосано с крак, при което двамата възрастни си засмяха леко на очарователното си дете.

-Хайде, Тейонг, слушай майка си и идвай с мене да си лягаме.-каза баща му и се прозя, правейки се на сънен.-И на мен много ми се доспа, хайде двамата заедно да отидем да си легнем и да оставим майка ти да си прави каквото си иска. Ние смелите юнаци ще си лягаме.

Възрастния мъж вдигна момчето на ръце и го поведе нагоре по стълбите. Осемгодишното момче продължаваше да се цупи и да гледа ядосано към баща си и майка си, която вървеше плътно зад тях, усмихвайки се широко.