『Mafia Life 』Yutae

№12

Дойонг гледаше изумено към момчето, което смяташе за мъртъв цели три години. Не разбираше какво се случваше.

-Юта, как, по дяволите, Тейонг е тук!?-възкликна той, поглеждайки японеца, който пък от своя страна си гледаше нещо на телефона.-Накамото Юта, отрази ме, мамка ти!

Юта вдигна погледа си от устройството в едната си ръка и го постави върху розовокосото момче, което му се ядосваше насреща. Замисли се над въпроса му, след което просто вдигна рамене и отново погледна към телефона си, ядосвайки другия.

-Накамото!

Виждайки това, Тейонг се засмя, привличайки вниманието на другия кореец. Донс се намръщи и се приближи до него, удряйки го по главата.

-Хей, Дойонг, какво си мислиш, че правиш?!-изръмжа Те, което изобщо не го впечатли.

-Юта не мога да ударя, защото ми е шеф, но ти не си.-отвърна спокойно розовокосият, продължавайки да го наблюдава сериозно и ядосано.-А и със сигурност имам позволението на Юта да те убия, задето те нямаше толкова години.

-Какво?-Те го погледна с насмешка, след което се усмихна сияйно на японеца.-Не би му позволил, нали?

-Разбира се, че не бих!-възкликна Накамото, отделяйки погледа си телефона и поглеждайки към любимия си.-Как бих оставил убийството ти на някой друг?! Аз лично ще те убия разбира се!

Те се намръщи,след което се доближи до японеца,правейки му знак с кимване, за да отпрати розовокосия кореец от тук. Но Юта нарочно не направи нищо и само се усмихна. 

-Какво има, Тейонг? Да не ти преча с нещо?-обади се Донс, който бе забелязал не толкова скришния знак на другия кореец.-Да не би да искаш да останеш насаме с Юта?

Тейонг се обърна към него, гледайки го намръщено.

-Да, ако обичаш ни остави за малко сами. Налага се да докладвам нещо важно на господаря Юта.-той се обърна отново към любимият си и тъкмо щеше да му направи друг знак, но думите на розовокоското го накараха да замръзне на място.

-Или искаш да се натискаш с него? Ако не е това, тогава спокойно мога да си остана тук.-заяви Дойонг и мина покрай тях, сядайки на леглото, гледайки с усмивка към двете прави момчета.-Какво? Изненадах ли те с въпроса си?-той се засмя силно.

Русокосият кореец погледна объркано Накамото, който леко се подсмихна.

-Той за какво говори?-намръщи се.-Да не си е ударил главата случайно, че да е забравил че двамата сме врагове от малки? Или е започнал да полудява? Държи се твърде странно.