*След 7 месеца* -Най-накрая завършихме 11 клас! Остава ни само една година!-Извика радостно Джени -Да! Вече сме ваканция и няма нужда ставам рано бъдещите 3 месеца... *След 3 месеца* -Оффф не искам да ставааам!-Казах аз докато се опитвах да се загъна отново но Джени ми дърпаше одеялата. -И аз не искам но трябва да ходим на училище! Все пак е последна година и трябва да се постараем! -Нужно ли е? -Да! -Охх-Аз станах и я погледнах. -Доволна? -Да! Аз отивам да събудя Роуз а ти се оправи и след долу за закуската. -Оф добре. - Тя излезе а аз минах през банята и се облякох:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Накъдрих си косата и се гримирах. След това си взех раницата и слязох долу.Джени беше направила мюсли и кафе. Седнах до Роуз и почнах да ям. Когато бяхме готови се обухме и се качихме в колата на Джени. По пътя ентусиазирано говорихме за различни неща но най-много за бала в края на годината. Все още нямахме кавалери. А и аз не искам. Все още обичам Джимин и когато се сетя за него сърцето ми се къса. -Жанет! -А да... -Пристигнахме. -За какво пак си се замислила. -За нищо... -Джимин? - Аз кимнах. -Трябва да го забравиш. С Роуз не можем да те гледаме толкова съсипана когато се сетиш за него! Намери си друг! -Никой не може да го замести! -Охх момиче понякога много ме ядосваш. - Каза Джени докато влизахме в класната стая. Аз само се засмях тихо.Седнахме си на местата и отново почнахме разговор. Звънеца би и класната влезе. -Така деца имам две добри новини за вас. Първо... имаме нови ученици... е не точно...-тогава през вратата влязоха познати до болка лица. Те се върнаха! С Джимин си засякохме погледите за момент но веднага го отмести. Чак сега забелязох ново момиче до него. Изглеждаше хубаво. Исках да отида и да скоча върху Джимин и да го разцелувам. Те седнаха на празните места а той дори не ме погледна. Направила ли съм нещо? Хммм това е странно... - Втората добра новина е, че ще има екскурзия! В петък искам всички ви пред училище в осем часа! - Всички почнахме да викаме от радост-Шшт тихо! Нека да започва е с уравненията-Това бяха последните думи, които чух. В ума ми е само Джимин. През часа когато погледнах към него той се беше целунал с момичето... Ама те... Нали... Той ми обеща... Усещах как всеки момент ще се разплача... -Госпожо може ли до сестрата. Боли ме главата. -Казах едвам аз. -Добре-Станах и излязох по най-бързия начин. Отидох до тоалетните и се разплаках. Толкова много ми липсваше и всеки ден се опитвах да бъда силна... Чаках го толкова много време... Исках да сме заедно отново а той?! Намери си нова и ме заряза... На всичкото отгоре сме от един клас... Ще трябва да се въздържам да не оскубя косата на гаджето му...
