Всички седнахме на дивана и ядохме кимчи, което Чен беше донесъл. Джени ме погледна с погледа,, Действай". Въздъхнах.
-Ъм...Чен...Искаш ли да останеш за вечерта тук? И без това няма какво да правим.
-Да разбира се.
-Ще спиш при Жанет защото... този диван не е удобен-Каза Роуз и ме погледна за секунда. Ще я убия...
-Ами ако тя няма проблем.
-Нямам разбира се... -Отговорих аз.
-Знаеш ли, че утре ще се местя в нов клас? - Чен
-Кой?
-Вашия! Най-сетне ще с е от един клас и ще се виждаме по често!
-Това е чудесно! - Джени.
-Между другото днес чух, че си избягала от часовете нещо станало ли е? - Попита ме загрижено той.
-Ами... такова... бившото ми гадже за, което ти казвах... днес се върна...
-Сигурно много се радваш!
-Не точно... Има си нова приятелка а мен дори не ме поглежда...
-Моля?!Този е голям глупак!
-Нека да не мислим за това сега. Тук сме за да се забавляваме! Искате ли да пусна някоя комедия? - Роуз
-Да! - Всички.
Skip time
След като гледахме филми и ядохме още... Най-сетне лягаме да спим.Бях се загледала в телефона докато Чен ми говореше нещо.
-Жанет. Жанет!Ехооо чуваш ли мее! - Той ми дръпна телефона и тръгна да тича
-Чен върни се с телефона ми! ВЕДНАГА! - Почнах да тичам след него. Слязохме долу после пак горе после пак долу. Накрая скочих върху него и паднахме на земята. Почнах да го гъделичкам.
-Нее спри моля тее-Викаше той.Продължавах да го измъчвам докато отгоре Джени не извика.
-ЕЙ ВЛЮБЕНИТЕ ГЪЛЪБЧЕТА! ПО-ТИХО ОПИТВАМ СЕ ДА СПЯ! - Ние спряхме и почнахме да се смеем. Решихме най-сетне да лягаме да спим. Аз легнах в края на леглото защото ми беше много неловко. Той ме дръпна и ме гушна.
-Спокойно няма да те изям-Каза той а аз се зачервих от действието му.
На сутринта
Гледна точка на Джени:
Събудих се първа и реших да направя тобоки(не знам дали така се пише). Когато бях готова се качих да събудя останалите. Първо отидох при Роуз.
-Искаш ли да отидем да видим влюбените? - Попита тя докато се прозяваше.
-Хайде-Двете с мазни усмивки тихичко отидохме пред стаята на Жанет. Отворихме я бавно и видяхме най-сладкото нещо. Чен беше прегърнал Жанет а тя се беше облегнала на гърдите му. Не издържахме и направихме снимка. Бяха много сладкииии. Решихме да ги оставим да поспят. Но естествено преди да изляза си ударих крака в шкафа а от него падна телефона на Жанет. Ние бързо излязохме и слязохме долу всякаш нищо не се бе случило.
Гледна точка на Жанет :
Събудих се от силен звук. Изправих се но нещо пме придърпа отново към леглото. Обърнах се и лицето на Чен беше на милиметри от моето. Тези устни....Той отвори очи и ме погледна. Започна да се приближава по-близо... и по-близо...
-ЖАНЕТ, ЧЕН СЛИЗАЙТЕ! - Чу се вик отдолу. Ние се отдръпнахме рязко настрани.
-А-аз т-такова...
-Н-нали н-не...-Двамата се засмяхме неловко.
-Н-нека да слизаме долу... - Аз.
-Добре-Ние слязохме без да кажем и думичка и седнахме на масата при останалите.. След като се наядохме на вратата се звънна...
