Глава 10

1.1K 37 4
                                    

-Зак,Зак, Зак!

-Моля те не крещи,паниката няма да ти помогне, искам да се успокоиш и да ми помогнеш да пилотираме безаварийно.

-Но,ние падаме и аз,аз никога не съм управлявала самолет.

-Аз ще ти казвам какво да правиш,няма страшно,нали?!

-Да,да!

-Добре,седни на мястото за втори пилот и когато ти кажа ще дръпнеш кормилото към теб.Ясно?

-Да.

Всички програми бяха блокирали, компютъра непрекъснато съобщаваше изчисленията си и стигаше до грешка, грешка!Чуваха се пилкащи звуци, съобщаващи,че системата е в неизправност.Това не беше никак на добре, съобщи мястото и координатите на местоположението- някакви си острови Феникс в средата на Тихия океан.Кой щеше да им помогне там,как щяха да оцелеят дори и да не загинат при падането. Компютърът съобщи,че до кацането има още хиляда метра и ще се разбират.

-Така,сега ще започнем,да се издигаме или поне колкото можем.
Когато каже осемстотин метра ще започнеш да изправяш кормилото, разбрали ме Джули?!

-Да, Зак.

- Осемстотин, сега.

Аз изкрещях, защото беше адски трудно да го дръпна към себе си,но поне малко успяхме.

- Петстотин.

-Зак,ще умрем.

-Не и днес, съкровище.

-Триста.Дърпай, Джули.

-Оооох,мамка му.

-Двеста.Джули има минимален шанс да не умрем,ще се разбием във водата предполагам,че можеш да плуваш.

-Да,мога.

-Сто.

След по малко от минута се врязаха във водата. Сблъсъка между самолета и водата беше поразителен,все едно комета се разбива в земята.Джулия загуби съзнание,а Зак все още виждаше пред себе си картината,но много скоро и той затвори очи.

I HATE YOUWhere stories live. Discover now