I HATE YOU

Глава 4

Прибрах се късно вечерта,чувствах се много странно.Питах се какво се случи днес в кабинета ми? Много странно,Зак ме целуна,след това ми каза,че иска мен,а не Ева? Защо по дяволите излиза с нея по клубове,така ѝ дава фалшиви надежди?Ох, проклятие този мъж ще нарани момичето ми,мразя го,мразя! Придвижих се към дивана като някое пребито куче и се проснах върху него,захвърлих обувките си на земята и усетих облекчението да чувствам отново стъпалата си. Чух някакъв шум изглежда, че в стаята имаше някой. Огледах се и видях,че към мен се приближава дъщеря ми.

-Здравей скъпа,как си?!

-Добре мамо благодаря исках само да ти кажа,че излизам.

-Може ли да попитам къде,ако не е тайна?

-Ще излизам на клуб с приятели също и Зак, ако дойде, защото аз го поканих

-Зак?

-Мамо не започвай отново.

-Добре както и да е няма да спорим, но сигурна ли си, че той те харесва?

-Не знам? Но важното,е че аз го харесвам.

-Не се привързвай толкова много към него не ми вдъхва доверие моля те.

-Отлично знам какво е мнението ти за него мамо.

-Искам само най-доброто за теб.

-Знам,знам и затова ти благодаря, но това е по-силно от мен харесвам го.Не знам докъде ще стигнем мисля,че и той ме харесва.

Не мога да повярвам той вече ѝ влияе.Какво да направя чувствам се безсилна той е като отрова,не я харесва,а просто си играе.А тя милата се привързва към него с всеки ден,надявам се това да премине или поне да се появи някой друг и да забрави за Зак.

-Добре няма да спорим приятно изкарване,но и не закъснявай толкова много.

-Няма,разбира се и ще внимавам познаваш ме.

-Да права си познавам те имам ти доверие.

Тя излезе и аз останах да лежа на дивана дълго време се взирах в пода,но,но така и не стигнах до извода който така отчаяно се мъчих да получа.След миг чух,че на вратата отново се чука помислих,че е забравила нещо изправих се и тръгнах към вратата, за да я отворя.Когато го направих бях изумена защото виждах човек когото най-малко очаквах.