Тя-Момиче което е забравило за миналото си и страда по един човек всеки ден.
Той-Момче което се е превърнало в една от най-известните личности в света.
Двама най-добри приятели с общо минало.
Дали пътищата на Шон Мендес и Катрин Браун ще се пресек...
Ден като всеки друг а? Ами не. Днес е деня в който трябва повече от всякога да подкрепя Шон. Днес е денят в който той ще се срещне с предишните си колеги и аз като негова приятелка трябва да съм до него.
Станах от леглото и се домъкнах до банята. Погледнах се в огледалото. Същата грозотия. Измих си лицето и зъбите.
Взех несесера който бе оставен от другата ми страна и извадих гримовете си. Щом приключих с гримът ми тръгнах към куфара. Извадих си това.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Щом се преоблякох се зачудих какво да правя. Часът бе едва 8:30. И тогава ме усени идея.
Излязох от стаята си и продължих към тази на Шон. Дано да спи още. Бях и права. Промъкнах се тихо до леглото му и седнах до него. Колко е сладък докато спи. С дланите си му покрих очите.
Изведнъж започна да се буди. Размърда се и започна да мрънка както прави обикновенно когато се събужда.
-Какво?....Защо е тъмно?Да не е още нощ?Явно пак съм се събудил по средата на нощта.
През цялото време се опитвах да не се засмея. Той сериозно ли си го помисли? Ох. Не се сдържах вече и го пуснах. Започнах да се смея.
-Ти наистина се хвана-превих се на две на леглото гърчейки се от това което се случи преди минута.
-Но мислех че е нощ-чух да казва.
-Е грешал си-и се изправих поглеждайки го.
-Ах ти хитруша такава-и започна да ме гъделичка.
- Не....спри.Моля....те...спри-казвах из между смеха си.
- Не.Няма.
-М...оля те...!
-Добре-въздъхна в знак че се предава. -Колко е часът?-попита.
-Ами-протегнах се към нощното му шкафче и взех телефона му. Включих го и казах. -9:10.
