My old love story (BG teenfiction 2019-2020)

Глава 8- Какво ще правим?

Стояхме в тишина на пейката.
Изведнъж осъзнах нещо.
Аз харесвам Шон.
Дали са му кажа?Не естествено че не.Не мога просто да кажа...Хей Шон харесвам те ще ми станеш ли гадже?
Определено не.
Погледнах към дълбоките му кафеви очи и се замислих как да започна разговора.

-Кат какво ще правим?-той започна.

-Незнам Шон,незнам.Чуй трябва да остана сама.Извини ме.

-Добре.

След това станах от пейката и тръгнах към неизвестна за мен посока.

След 3 часа

Часът е вече към 15:30 и се намирам до езерото.
Седнах на брега и се загледах във водата.
Изведнъж телефона ми звънна.
Беше майка ми.

-Ало-казах тихо.

-Кат как си?

-Супер-отвърнах изкуствено. Надявам се да не е разбрала сърказма ми.

Сълзите в очите ми започнаха да напират.

-Радвам се.

-Видях се с Аалия.

-Супер.Тя как е?

-Добре.

-Ъм мила трябва да затварям .Обичам те.Чао.

-...-не ме остави да довърша и ми затвори.

Чакай?!Тя ми затвори?Ъгх.
Все тая.

Сълзите в очите ми започнаха да напират и затова ги пуснах да се стичат свободно по лицето ми.
Един въпрос ме тревожеше...Как ще кажа та Шон че го харесвам?

Знам...за толкова дребни нещо да плача.Но истината е че незнам какво са правя.

Защо ти трябваше да се влюбваш глупаво сърце?По дяволите!Защо?

Прегърнах краката си и зарових главата си в тях.
Неусетно съм заспала.

След 6 часа

Събудих се на плажа.Спомените връхлетяха отново в главата ми.
Сълзите пак започнаха да се стичат.
Избърсах ги бързо и станах казвайки на глас.

-Защо плача?Аз не съм ревла!Няма са плача!

Запътих се посока домът ми.
След около тридесет минути се оказа че не съм към вкъщи.Бях попаднала в капана на тесните улички в един от престъпните квартали на Торонто.
Спрях на място и се огледах.

Реших да звънна на Шон.
Взех си телефона и видях че имам само два процента батерия.
Ще стигнат...или не.Набрах бързо номера му и той веднага ми вдигна.