Тя-Момиче което е забравило за миналото си и страда по един човек всеки ден.
Той-Момче което се е превърнало в една от най-известните личности в света.
Двама най-добри приятели с общо минало.
Дали пътищата на Шон Мендес и Катрин Браун ще се пресек...
Събудих се в прегръдките на момчето до мен.Спомените от вчера изплуваха в съзнанието ми.
Слънчевите лъчи нахлуваха в стаята ми и създаваха приятна обстановка.Изведнъж нещо се размърда.Това беше Шон.
-Добро утро-каза сънено.
-Добро утро-казах и аз.
-Как си?-попита ме.
-Объркана-отговорих въздъхвайки.
-Защо?
-Ами покрай всичко което се случи напоследък и просто......не знам.
-Всичко свърши.Няма повече драми.Спокойно-и ме прегърна отново.
-Да всъщност защо да се тревожа повече?Няма смисъл.Всичко приключи.
-Точно.Няма смисъл да се тревожиш-каза и ме целуна по бузата.
-Прав си.
-Естествено че съм-усмихна се а аз се засмях.
И изведнъж и се доходи до тоалетната.Усетих че всеки момент ще се напишкам.
-Трябва да отида до тоалетната - казах бързо и станах от леглото но щом го направих се струполих на земята.
-Добре ли си?-Шон бързо дойде при мен и ме вдигна от земята.Забравих че краката ми са още схванати.Трябва да започна да се движа наистина.
-Да.
-Ъм ще те заведа-и ме взе на ръце.
Щом влязохме в банята с много усилия се подпрях на плота където беше мивката и го помолих да излезе.Измих си набързо лицето и зъбите и отидох до тоалетната.Щом бях готова му казах че може да влезе.И пак ме занесе в стаята ми.
Стоях в седнало положение на леглото ми и гледах в една точка.Прозорецът.Времето беше хубаво.Искам да изляза навън.
- Шон?-обърнах се към него.
-Да?
- Не ми се стои в къщи. Да излезем и да се опитам да се размърдам.Писна ми.
-Добре. Отивам да ти донеса дрехи.
Аз само кимнах и той влезе в дрешника ми.След малко излезе и ми подаде ето тези дрехи.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
