Глава 29- Честно?

92 3 0
                                    

След десет дни

Днес е първият учебен ден от новата 2020.
Вълнувам се да се видя с приятелите ми и с някои хора към които изпитвам огромно желание да ги срещна но какво да се прави.

Станах от леглото си и тръгнах към банята.
Измих си зъбите и лицето и излязох от помещението.
Оправих си леглото и влязох в дрешника.От там си извадих тези дрехи.

Щом се облякох отидох пред огледалото и си вчесах косата

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Щом се облякох отидох пред огледалото и си вчесах косата.
Реших в края на я направя на масури.
Включих си машата и започнах.
Веднага след като приключих започнах да си слагам обичайния грим и след около десет минути бях готова.

Взех си раницата и излязох от стаята тръгвайки надолу по стълбите водещи към изхода.

Хванах бравата на врата и я отворих.
Излязох от вкъщи и тръгнах към университета.
Днес беше една идея по-топло но пак си беше студено.

Изведнъж усетих как някой докосва рамото ми.
Обърнах се към човека.

-Хей-поздравих.

-Здравей и на теб-отвърна.

- Не знаех че минаваш от тук- казах и продължихме към колежа.

-По принцип не но времето е хубаво и затова.

-Само ти така си мислиш. Как може да е хубаво?Има сняг.

- Ти си странна-засмя се.

-Кой го казва...-оспорих го.

-Аз-усмихна се самодоволно.

-Мразя Януари.Ужасно е и ми е студено.

-Защо не си облече палтото а си с това яке?

-Изглеждаше топло.

-В Канада е студено-каза и ме прегърна през кръста.

- Не прекрачвай границата-подшушнах му в ухото.

-Съжалявам-и се отдръпна.
-Е кога ще отидеш в студиото?-смени темата.

My old love story (BG teenfiction 2019-2020)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora