Тя-Момиче което е забравило за миналото си и страда по един човек всеки ден.
Той-Момче което се е превърнало в една от най-известните личности в света.
Двама най-добри приятели с общо минало.
Дали пътищата на Шон Мендес и Катрин Браун ще се пресек...
Събудих се от звукът на алармата.Ъгх трябва да ставам!Как мразя понеделник!Лениво станах от леглото и се домъкнах до банята.Погледнах се в огледалото.Приличам на зомби.Залових се за работа.Както винаги извърших сутрешните си продцедури и се усмихнах на новото ми Аз в огледалото и излязох от банята.
След малко от дрешника си извадих тези дрехи за предстоящия ден.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Бях в настроение за нещо семпло и да.
Застанах пред огледалото ми и започнах да се гримирам.Бях в настроение да си сложа очна линия.Щом приключих с грима си се заех с трудната част а именнно косата ми.Изправих я и я накъдрих леко в края на масури както обикновенно.Това ми е любимата прическа.
Взех си чантата която бях приготвила още вчера и излязох от стаята си.Заслизах по стълбите водещи към кухнята.Щом пристигнах си взех един банан от купата с плодове и го изядох.Пих вода и излязох по най-бързия начин от къщата ми понеже закъснявах и то доста.
Започнах да тичам колкото бързо мога за да не изтърва първата си лекция.Изведнъж нещо ми привлече погледът.Колата на Шон.Беше паркирана пред една закусвалня.Спрях на място.След малко го видях да излиза от сградата.Приближих се до него.
-Здравей-поздравих го.
-Здравей и на теб.
-Какво правиш тук?
-Това се отнася и за теб.
-Ами минах от тук и видях колата ти.Ти сега лекции имаш ли?
-Всъщност май да-замисли се.
-Ами да тръгваме.
-Добре-въздъхна и отвори вратата на превозното средство.Аз направих същото и потеглихме към университета.
По пътя никой не каза нищо но тишината сама по себе си бе приятна.Не след дълго пристигнахме пред университета.По прозореца започнаха да се стичат капки дъжд.Супер заваля.
