Тя-Момиче което е забравило за миналото си и страда по един човек всеки ден.
Той-Момче което се е превърнало в една от най-известните личности в света.
Двама най-добри приятели с общо минало.
Дали пътищата на Шон Мендес и Катрин Браун ще се пресек...
Ден като всеки друг?Да ама не!Днес беше най-ужасния,най-важния и може би ...?Не! Това е. Днес започвам колеж. Някои от вас може да кажат "Не се притеснявай това е просто един ден"- да знам но много се притеснявам. Продължавайки да мисля за притеснението си тръгнах към банята да се изкъпя и да си измия зъбите. После отидох до дрешника и си избрах това.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
След като го облякох си взех раницата и в нея сложих малко тетрадки,един несесер с химикали и цветни маркери(за тези които не знаят аз обожавам цветни маркери),портмонето ми и ключовете за къщата ми.
Веднага щом приключих с оправянето на раницата си се заех с косата си. Изсуших я и я вчесах.В края както винаги я накъдрих и си сложих лек грим.
Сложих си от любимия ми парфюм и бях готова за предстоящия ден.
Слизайки по стълбите телефона ми звънна. Беше Шон. Веднага му вдигнах.
-Ало-казах.
-Хей-каза той.
-Та защо ми се обаждаш?
-Да те закарам до университета.
-Благодаря ти но мислех да се поразходя.
-Настоявам.
-Ох добре.
-Хах.Чао.
-Чао-отвърнах с усмивка макар той да не може да я види.
Влязох в кухнята и започнах да си приготвям нещо за закуска. Спрях се на плодова салата и кафе с мляко. Седнах на масата и започнах да се храня докато разсъждавах върху това какво ще се случи днес.
Щом си изядох храната се насочих към съдомиалната машина и поставих купата вътре.
След това си взех телефона който бе оставен на моста на и излязох от вкъщи.
Тъкмо когато заключвах входната врата усетих че кола паркира зад мен. Обърнах се и видях Шон който слизаше от нея.
