Глава 27- This is a dream

65 3 0
                                    

-Не си отивай!-хванах го за ръката.

-Трябва-отговори.

-Не!Моля те!

-И аз не искам но не мога да остана тук.

-Защо?!-вече плачех.

-Защото....-не довърши.

Ръка се показа от мъглата и го издърпа към нея и той изчезна от погледът ми.

-Не!-паднах на земята и заплаках още по-силно.

~~~

-Тръгваме ли?-ме попита момчето което беше зад мен докато излизах от къщата.

-Да.

-Ок.

Влязохме в колата и тръгнахме към летището.
По време на пътуването никой от нас не каза нищо.
Всъщност нямаше и за какво да си говорим.
Но...

-Всъщност-казах.

-Какво?

- Ами ако разберат истината?

- Няма как.Спокойно.

- Добре но не се ли притесняваш?

-Не-отговори просто гледайки пътя.

-Добре-въздъхнах.

И отново неловка тишина настъпи.
Мразя когато става така.
Мразя когато не си говорим.
Дори и да не сме вече заедно ще е хубаво поне да се държим нормално а не сковано.

...

Стоим на столовете в единия терминал чакайки самолета на родителите ми да кацне.

-Колко време остава?-попита ме Шон.

- Още 20 минути.

- Добре.Да преговорим плана?

- Ами просто ще се преструваме на двойка пред тях.Да се опитаме да изглежда нормално.....както преди-последното го казах тихо и най-накрая го погледнах в очите.

-Добре.Виж съжелявам.

-Няма какво да съжаляваш.Ти ме нарани страшно много и незнам дали някога отново ще искам да бъда с теб.Но искам поне да поддържаме приятелски отношения.

- Добре.Разбирам те.

-Виж не искам да се караме.

-И аз не искам.Защо всичко трябва да е толкова трудно?-каза под нос но аз го чух.

-В смисъл?-погледнах го неразбиращо.

-Сложно е. Да говорим за друго.

My old love story (BG teenfiction 2019-2020)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora