-Не си отивай!-хванах го за ръката.
-Трябва-отговори.
-Не!Моля те!
-И аз не искам но не мога да остана тук.
-Защо?!-вече плачех.
-Защото....-не довърши.
Ръка се показа от мъглата и го издърпа към нея и той изчезна от погледът ми.
-Не!-паднах на земята и заплаках още по-силно.
~~~
-Тръгваме ли?-ме попита момчето което беше зад мен докато излизах от къщата.
-Да.
-Ок.
Влязохме в колата и тръгнахме към летището.
По време на пътуването никой от нас не каза нищо.
Всъщност нямаше и за какво да си говорим.
Но...-Всъщност-казах.
-Какво?
- Ами ако разберат истината?
- Няма как.Спокойно.
- Добре но не се ли притесняваш?
-Не-отговори просто гледайки пътя.
-Добре-въздъхнах.
И отново неловка тишина настъпи.
Мразя когато става така.
Мразя когато не си говорим.
Дори и да не сме вече заедно ще е хубаво поне да се държим нормално а не сковано....
Стоим на столовете в единия терминал чакайки самолета на родителите ми да кацне.
-Колко време остава?-попита ме Шон.
- Още 20 минути.
- Добре.Да преговорим плана?
- Ами просто ще се преструваме на двойка пред тях.Да се опитаме да изглежда нормално.....както преди-последното го казах тихо и най-накрая го погледнах в очите.
-Добре.Виж съжелявам.
-Няма какво да съжаляваш.Ти ме нарани страшно много и незнам дали някога отново ще искам да бъда с теб.Но искам поне да поддържаме приятелски отношения.
- Добре.Разбирам те.
-Виж не искам да се караме.
-И аз не искам.Защо всичко трябва да е толкова трудно?-каза под нос но аз го чух.
-В смисъл?-погледнах го неразбиращо.
-Сложно е. Да говорим за друго.
ESTÁS LEYENDO
My old love story (BG teenfiction 2019-2020)
FanficТя-Момиче което е забравило за миналото си и страда по един човек всеки ден. Той-Момче което се е превърнало в една от най-известните личности в света. Двама най-добри приятели с общо минало. Дали пътищата на Шон Мендес и Катрин Браун ще се пресек...