тук съм, кралице моя

Предателството ли е най-страшното нещо?

Пристигнахме. Поне там кацна тя. Видях паркирания ѝ кораб, но не видях къде беше Тя. Там където кацнахме, беше студено, застояло, безлюдно, но най-страшното бе, че все едно съм била тук. Знаех за тази атмосфера отдавна,но не го осъзнавах. Завървях. Бях вече в някаква зала. Огромна, величествена. В центъра ѝ, имаше следа от машина. Или нещо от сорта. Бях доста далеч и не можех да виждам заради тъмнината.

Рей! Видях я май. Но не. Фигурата беше с Черно наметало, все едно на сит. Съществото което видях, коленичи, наведе глава и зачака. Не мърдах и с милиметър. Нещо казваше в мен, че трябва да

Гледам какво ще се случи. Щях да си тръгна, но останах. Беше Рей наистина. Какво правеше тук? Нещо прекъсна мислите ми.

- Дойде, млада Палпатин-каза изненаданл глас, който разтърси всичко в нервната ми система. Настръхнах.

- Знаеш, че съм идвала и преди нали?- отговори тя заеквайки.

- Знам защо си тук..

- Да Си го върна- каза този път по решително тя.

- Жалко внучке- палпатин да беше жив. Как?!- мислех, че най-накрая си проумяла коя е правилната страна. Разочарован съм... Можеше да си го върнеш.

- Не, чакай- отновострахът се върна при нея.- ще направя каквото искаш...- болката от спомените ѝ я разкъса. Загуби го... Бен. Само той, ѝ трябваше. Само той, поне така мислеше, щеше да ѝ помогне. Да я обича. Стоях зад една скала, свита да не ме видят, като само слушах разговора им.

- Но за да го върнеш си има доста голяма цена. Трябва да убиеш, не един, не двама, а цяла империя. За да привлека вниманието ти още повече, ще ти покажа и Бен- тя се хвана в капана. Отвори се сякаш портал, но изведнъж тя започна да се "изтисква". Беше нарочно, заради Палпатин. Той вземаше силата ѝ. Щеше да я убие. Колкото повече тя вървеше към портала, толкова по-жесток ставаше към нея. Точно изцеждаше душата ѝ. Като видях, че е вече на границата между смъртта и живите, с два скока във въздуха се озовах на арената. Изкрещях силно, да спра процеса. Всичко спря наистина. Палпатин изчезна, портала се затвори. Само Рей се обърна към мен, леко бледа, но се държеше на краката си. Значи не беше толкова зле. Погледна ме, и от злоба зениците ѝ се свиха. Искаше да ме убие. Хвърли се върху мен.

- Тиии!- заби си ноктите в рамената ми като скочи изцяло върху мен като котка.

Заби си юмрука в носът ми, но не го счупи- заради теб, не го видяхповали ме на земята