Не умрях.Най-накрая реших да отворя очи. Видях нещо по-страшно от смъртта. Рей се гърчеше на място. Профтеше, все едно пяна ѝ излизаше от устата като на бясно куче. Съскаше, ревеше като демон, някой я измъчваше.
Беше Асока точно зад нея. Рей виеше от болка, а накрая просто падна. До мен. Изгуби съзнание.
- Какво ѝ направи Тано?- още лежах аз на земята. Не можех да стана.
- Правилното нещо. Иначе щеше да те убие- хвана ме за лявата ръка, за да се изправя.
- И какво стана? Колко от жителите са мъртви?- вече вървях куцайки, заедно с Асока, която държеше сякаш безжизнената Рей.
- Изтрепила е над 90 процента от жителите на планетата. Те са някъде 80 хиляди, така че смятай.
- И как толкова много за талкова малко време. Не е възможно! Какво ще стане нататък?
- Не забравяй- качихме се в кораба на Асока- че сме в космоса. На онази планета където се запознахме, макар да са минали няколко минути, тук може да са минали векове. Зависи много от разстоянието. А пък и да не си мислиш, че си е играла с всеки да го убива със светлинния меч? Не. До такава степен е наследила силата на дядо си, че вече сигурно не я контролира.
- Сега какво ще правим?- притесних се аа, докато Тано вързваше Рей. Сложи ѝ масивни странни белезници. Те не обхващаха само китките ѝ а цялата ѝ длан. Бяха направени от странен бронзов метал. Някак си ми приличаха на ултраизолатори на сила. Така ако се събудеше, нямаше как да използва силата да се откопчи от "клетката" си. След това излетяхме.
- Първо- заговори най-накрая Асока- ще свалим от власт Рей.
- Моля!-прекъснах грубо момичето срещу мен- всички знаят, че Рей няма да предаде Съпротивата.
- Да, но почти изтрепе населението на Джаку. Радвай се че няма да я Екзекутирам веднага...
- Какво говориш!?- някак си гневът ми се покачи
- Така е редно. След това ще се възкача, като генерал. И това е.
- Как ще докажеш, че си достойна за този пост- запазих отвън хладнокръвие. Не трябваше да узнава за мислите ми Асока, защото щеше да ме върже като Рей. И можеше да има още последици- не може ли преди да я Екзекутираш, да се опиташ да ѝ приложиш някакво лечение, не знам?
KAMU SEDANG MEMBACA
тук съм, кралице моя
Fiksi PenggemarНяма никога вечно спокойствие. Така мисли Дено, която макар че преживя войната на Тъмнината и Светлината с единственият си приятел, учител Рей, или както тя е по-известна като последният джедай, нещо все я разкъсва. факта, че може да загуби единстве...