тук съм, кралице моя

Изгубих притеснението си, но за стотни само

Загазих из ледените води на реката. Раздразнение, яд, гняв завзеха съзнанието ми отново. Предизвиках реката и от спокойна, тя зашумя бурно. Заблъска дървета, клони, зарони почвата. Всичко това по моя вина. Заради моите проблеми за чувствата ми с Рей. Но тя щеше да ме намрази. Температурата на водата свали и чувствата ми и ги вледени. Успокойх се и се върнах при нея.
- Трепериш- посрещна ме още на входа, и ме загърна с одеяло-ще изстинеш.

- Студът е мой приятел, Рей- отговорих с тракане на зъби. Беше запалила огън, горе в спалнята и легнах на леглото. Цялата бях в кал и вода. Свалих якето си, тежкото кожено яке и го хвърлих на един стол. Седнах след това на мекото легло, и се замислих над думите на Бен.

- Нещо да не е наред?- седна срещу мен Рей. Погледнах я право в очите.

- Рей- захапах силно нарочно от притеснение езика си- аз,- стисках пръсти- аз съм болна.

- Не, още мисля, че не си. Нямаш температура...

- Не е това – гласът ми се промени. Пречупи се.

- Знам, за двуеменето на тъмнината в теб. За пещерата, за камъка, за онзи писък в гората вечерта...

- Рей, обичам те- това ме заболя, като го казах, но нещо тежко все едно изчезна.
  Очаквах да ме намрази, удари, убие или нещо от сорта. Стиснах очи като го казах и като го отворих бавно, падна сълза от лявото ми око. Гледаше ме тя с красивите светло кафеви очи, и след секунда хвана лицето ми и допря устните си до моите. Разтопих се като масло и затворих очи, надявайки се да не свърши този момент. След това бавно се отдръпна от мен.
- Знаех и това. Виждах как се опитваш да забравиш това разкъсване отвътре, но и при мен беше така. Виждах как се грижеше за мен, усещах го. Как беше готова за всичко, за да ми осигуриш спокойствие и безопасност. Знаех, че ме гледаше когато промивах раните си, когато се къпех в реката. Буквално се измори до такава степен, че можеше да припаднеш от умора, за да се изкъпя добре. За да ми е на мен добре. И знаеш ли какво? Изпитвам същото към теб. Беше ме срам, беше ме страх. Но след Бен, нямах никого .само ти. Само ти ми подаде ръка. И дори в отвъдното, той ме подкрепи. Искаше да съм щастлива. И още нещо...- погледна ме от главата до петите- знам че искаш да го направиш.
Дори нямах време да попитам какво има предвид, само отново притисна устни в моите. Аз не се съпротивих, даже ѝ се оставих. Придърпа тялото ми към нейното, извъртях очи, след като започна да провира ръце между дрехите ми. Набързо се отървах от тях, след това ми даде знак да направим същото с нейните.
- Знам, че ти е първи път,ще ти покажа какво е. Ще съм нежна като Бен, но бъди груба към мен- надвеси се над мен- разбра ли?- и аз нервно поклатих глава.
Не казах нищо. Не се държеше като беззащитната Рей, а по-скоро бе по-дърза. Искаше да я щипя,бия, хапя, но не можех да я нараня. Тя си беше направо... Не описуема. Тя беше нещо невероятно. Нищо, че без да иска разтвори няколко от разрезите ми по ребрата ми, дадох ѝ да ме прави каквото иска. Аз по скоро я прегръщах само. Тя впиваше устни във врата ми, раменете и надолу.
- Искаш ли да преминем към същинската част?- каза тя възбудена.

- Мхм- не знаех къде се намирам. Облиза тя два от пръстите си и започна да ме масажира по клитора. Отначалото бавно, но постепенно забърза скоростта. От време на време натискаше доста, но това ми донасяше още повече удоволствие. Харесами доста, и исках още.
- А знам, че изпитваш голямо удоволствие, Бен ми го прилагаше. Но има и по-голямо.
И от раз си вкара двата пръста в мен. Аз се изпънах като струна, заболя, но удържах на болката, която мисля че и тя усети, това което изпитвах.
- Извинявай, ако съм била остра, но винаги е така първият път. И при мен беше така- опита се да ме успокой тя задъхана.
Започна да движи пръстите си в мен, чувствах изгаряне, но такова приятно. Възбудата се покачваше, в тялото ми, пъшках без да се усетя. Очаквах го... След малко, задоволяващо дълго за мен, получих оргазъм. Беше съпроводен от тихото ми стенене, докато тя доволна гледаше как умирам от кеф. След това ме целуна отново по устата, завъртя ме така че аз да съм отгоре. Знаех какво иска. Щеше да го получи.  Наведох се до челото ѝ, целунах го нежно, след това едва докосвайки ръцете ми опбходиха тялото ѝ. Тя се усмихна леко, защото я гаделичках, докоснах лицето ѝ и си казах: всичко ще направя за теб.
- Знаеш как да го направиш. Показах ти- след това изплези език, хвана ръката ми и я допря до езика си. Така си навлъжних пръстите.След това постепенно навлязох в нея. Бавно бавно

- Доста си влажна- учудих се аз.

- Ти ме накара, да съм такава- усмихна се тя, докато движех пръстите си в нея. Държеше ме сръцете си да съм изправена, дращеше ме с тях. Причиняваше ми болка, заради силното ѝ ниво на възбуда.  Направо не се контролираше. Беше дива и естевена. Искаше още и още, но аз се измарях. Накрая, на момента на свършване, тя изкимтя шумно и ме натисна върху нея. Опитах се да се изправя, защото щях да я задуша, но не. Тя не ме пусна се мръдна.
- Стой, точно така. Не мърдах- казваше тя шепнейки.
Отпуснах се. Усещах сърцата ни биеки едновременно. Имах чувството, че белите ни дробове  се сливаха.
Нещо ни раздели. Остър нож, леден, сила, която щеше да ме разкъса.
- Стой, моля те – държеше ме силно.
Силата ме вледеняваше, не исках да я оставя. Замръзваха ми вените, мозъка ми изгаряше. Гласовете, крещяха в мен. Облякох ризата, набързо я закопчах и се телепортирах към пещерата. Караха ме да го изпълня. Да взема червения камък. Боса, навън студено, краката ми забравиха за чувствилността, вече не ги усещах. Бяга, нищо че се забиха хиляди малки дървесини и мръсотии. Плачех, не можех да се измъкна. Щом трябваше, щях да се продам на тъмнината. Така щеше да е редно. Ами и ако искаха да тормозят и Рей, не не можеше да е истина.
- О, да ще докопаме и нея, ако не го направиш, ще я съсипем...

- Не, недейте- тичах все още, като духаше леден вятър срещу мен- ще направя всичко. Всичко.
Стигнах до местото. Кърваво червения камък блестеше срещу мен.
- Дено- чух гласът на Рей. Обърнах се срещу да я видя. Стоеше точно пред мен, твърде тънко облечена, щеше да измръзне.

- Не, Рей не трябва да си тук- казах като полудяла аз- не трябва да ме виждаш така – тези сили заблъскаха в главата ми като бесен шум. Чувах само тях, заболя ме главата. Рей се опита да се приближи до мен, но аз търкайки главата си с едната ръка, с другата ръка ѝ направих знак да не се приближава до мен. Затиснах уши с ръце, свих се на земята, като главата беше между колената ми,и запищях от болка. Не чувах виковете си от шума в съзнанието ми, картини  страшни се изобразяваха все едно пред мен. Смъртта на Бен, смъртта на родителите ѝ, многото опити за самоубийство, от нейна страна, как са я измъчвали. Всяка нейна болка. Озверях изведнъж. От нищото отчупих чрез силата онзи камък червения, и го превърнах в светлинен меч. За секунди. После го хванах и виждах само болка. Само тъмнина. Като черен дим, обикаляше около мен, не се контролирах. Рей стоеше като препарирана, гледаше ме втренчено и я погледнах.

- Бягай, моля те бягай! Ще те заразя, с тази тъмнина- опитах се да се изправя. Не можех.

- Съжалявам, всичко аз направих- бавно се отдалечаваше  от мен- всичко аз ти причиних. Гласовете, болката.Всичко.

- Не, не е така. Аз инфектирах теб. Чрез моите глупави чувства. Моля те не бягай- хванах я за ръката- моля те. Стой.
Не знаех какво да мисля. Не можех да разсъждавам. Едва сдържах сълзите си, тя правеше същото. Молех я да остане, тя ме гледаше вцепенена и не знаеше какво да прави. Всичко заради тези гласове.  Така няколко минути. В студът, коленичила, държах ръката ѝ.
- Твърде е студено тук. Няма да те оставя, но трябва да поговорим. Много сериозно. Много много сериозно.

- Добре Рей.- телепортирахме се в храма. Огъня вече почти беше изгаснал, тлеешеха останките му. Тя се качи бавно, бавно, замислена. Накрая седна на леглото безмълвна.

- Нещо криеш от мен Рей. Моля те кажи ми какво- погледна ме прехапала устни, чудейки се какво да каже.

- Не мога Дено. Ще ме намразиш, убиеш. Ще се разочароваш

- Спокойно няма. Никога няма да те нараня, или да се разочаровам от теб.
- Добре, добре... Дъщерята на Оби Уан Кеноби, беше сит. Падуан на Палпатин. На дядо ми. Тя беше нещо, като висшо оръжие. Тя щеше да унищожи галактиката. Но един ден осъзна какво прави, и се свърза с мен. Мислех че е само кошмар, бях по малка от теб на 14. Каза ми всичко, каза че е има дъщеря, и че трябва да я опазя. Ти си дъщеря ѝ. Затова си толкова силна и тъмнината от съзнанието ѝ се е прихвърлила при теб. Тогава осъзна и Палпатин. Уби я. По изключително жесток начин. Заради мен.
Стисках зъби, юмруци, нямаше да се разплача. Всеки един мускул беше напрегнат в мен. Въобще не исках да си помисля изобщо, че това е истина. За първи път разбрах, какво е да загубиш някой. Стоях с гръб към нея, и гледах празно към прозореца. Паднах на колене. Не можех, да стана. Покрих лицето си с ръце.  Заревах.
- Съжалявам. Всичко заради мен- каза тя шепнейки. Мислеше че е тя виновна. Но исках само да е до мен. Някого с когото имах връзка. Осъзнах, чак сега какво е чувствала, когато е изгубила Бен.
Върна ми жеста. Дойде до мен, и като майка ме прегърна.  Още повече се разплаках. От страх, че мога да я загубя ѝ нея.
- Поплачи си, няма нищо, тук съм- беше прочела мислите ми. Знаеше, че имам нужда от нея. Как исках и Бен да е сега, да и даде  силата, която предаваше на мен. Подкрепата. Не мърдах и с милиметър. Оставих се в прегръдката ѝ. Заспах. Много дълбоко.

Събудих се по средата на нощта. Рей, беше ме прегърнала силно, бяхме си легнали на леглото спокойно. Тя спеше, но аз трябваше да стана. Сигурно пак бяха пак глупавите гласове. Но не.

- Дено, извинявай- беше Бен. Гласът му-  но трябва да поговоря с теб.

- Само не ми казвай, че си видял какво правехме с Рей.

- Няма значение. Просто си вземи онзи светлинен меч, червения, който сглоби докато беше бясна и искаше....
- Да, да разбрах- пъхнах го под ризата си- сега какво искаш от мен?

- Излез навън, но се облечи. Навън е студено- загрижено каза младежа.

- Гледай себе си. Винаги студът е бил мой приятел.

- Само казвам- излизам вече от храма.
Полъхва леден вятър, който ме освежава за стотни от секундата. Доста зловещо си изглежда навън, особено като си сам, и е нощ.
- И защо ме накара да изляза навън подред нощ?-казах леко намусена аз.

- За да тренираш. Започваш да губиш форма и Рей не трябва да ознава за това, разбра ли?

- Добре, но ще е малко трудно. Как ще тренирам като те чувам само?

- И за това съм помислил- появи се пред мен. Бен Соло. Високият младеж, с черната коса и очи. Изглеждаше доста блед, но все едно беше точно пред мен. Но само духът му. Точно както Рей ми го бе описала. Същият. Изглеждаше разбран човек. Анализирах го за секунди, след това започнахме тренировката. Трябваше да се разгрея, но не да се дуелирам с светлинния меч, а за усвоя силата. Да я контролирам .

- Научи, че не силата контролира теб, а ти Нея- обесняваше ми той, докато се опитвах да медитирам- това е първия урок. Но когато тези гласове се върнат, опитай се да ги спреш. Сложи им все едно стена в съзнанието ти. Така е и в проблемите в живота. Но след време няма да има нужда да поставяш преграда. Ще ги решаваш без дори да влагаш някаква мисъл. Само с щракване на пръсти и ще ги неотрализираш. Сега малко физическа тренировка.
Бен ми направи знак да хвана светлинния меч, и да го включа. Зениците ми се разшириха от удоволствие, като видях чевеният лъч светлина пред мен. Исках да разсека нещо с това изпепеляващо оръжие, което осветяваше лицето ми.
- Имам чувството, че е много рано- сбръчка челото си замислен- но нямаме време.

- За какво?- попитах аз, докато замахвах рязко с меча.

- Няма значение- лъжеше ме.
Показа ми няколко движения, като той използваше една черна тояга, която беше с него, все едно от света на мъртвите. Не можех да я взема от ръцете му, но когато ме удряше с нея болеше. Или просто контролираше мозъка ми и изпращаше сигнали за болка, към съзнанието ми. Нямах време да размишлявам. Общо тренировката беше около час, час и половина може би.
- За днес стига. Връщай се по-скоро, защото Рей ще те усети. Добре се справяш, но не се поддавай на тъмнината. От време на време някак си се привличаше заради оръжието...