Babysitter

1

Бях в автобуса да училище. Бях леко развълнуван защото бях в ново училище. След като пристигнах и влязох през големите порти на сградата веднага се запътих към стаята на 11б. Точно така. Аз съм в 11 клас.
Влязох в стаята. Никой не ми обърна внимание защото всички бяха заети да си говорят по между си.
Видях учителя и се запътих към него.

-Здравейте, господин Петков!- поздравих го аз.
-Ерик! Ти пристигна!- каза изненадано учителя.- Добре, тъкмо си тук на време. Ела застани ето тук до бюрото след малко започваме!- каза учителя.

Аз го послушах и се преместих до бюрото и застанах неподвижен и най-търпеливо изчаках часа да започне.
Не след дълго часа започна. Звънецът би и всички си седнаха по местата. Господина, се изправи пред класа и започна:

-Здравейте, ученици! Днес си имаме нов ученик! Моля представи се!- каза господина.
-Здравейте! Казвам се Ерик и със сигурно съм на толкова години на колкото и вие сте. Идвам от Ню Йорк. И обичам спорта като например баскетбол. Даже си имахме отбор и ходехме на турнири и мачове.
-Благодаря ти, Ерик! Може да седнеш ето там на свободното място, ей там отзад!

Аз само кимнах глава и отидох на чина.
Часа започна. Исках да слушам в часовете за да мога да съм отличник и да не се излагам пред учителите ми. И така. Часа както започна така и свърши. Звънецът би. Учителя се провика "свободни сте!" и ние всички излязохме от стаята.
В коридора се чу как много ученици не само от моя клас ами от други се смееха на някой и му викаха "въшка!" или "Гнида!". На кого го викаха това? Бутах се през хората за да видя как едно ниско момче с руси коси седеше неподвижно и трепереше от страх. В ръцете си бе прегърнало учебниците се. То огледа страхливо всички и си тръгна по коридора. Много не се заинтересувах и си оставих учебниците в шкафчето.
Следващия час беше физическо. Супер! Моя любим час.
Отидох в съблекалнята и видях момчето от преди малко събличайки си блузата.
Реших да отида и да поговоря с него.

-Хей!- казах му аз.

Момчето ряско се обърна и ме погледна с изплашен поглед.

-*въздишка* Давай! Пребий ме и да се приключва!- каза момчето.
-Уоу Уоу Уоу! Чакай, защо да те пребивам?!- казах изненадано аз.

Тогава забелязах че почти цялото му тяло е в бинт.

-К-какво се е случило с теб?- попитах го аз с треперещ глас.
-Всеки ден в училище ме пребиват.- каза момчето.
-От кога е така?- попитах го още един въпрос.
-От 8 клас..- каза момчето.
-А ти сега в кой клас си?- попитах още един въпрос.
-10- отговори момчето.
-Защо до сега не си казал на някой учител?- попитах и още един въпрос.
-Защото те нищо няма да направят.- каза момчето.

Не знаех какво повече да кажа или попитам, за това започнах направо.

-Казвам се Ерик. От 11б клас и съм нов ученик!- представих се аз.
-З-здравей.. Казвам се М-Мак и съм от 10а клас...- каза той и се здрависахме.

Мъничката му нежна ръка беше толкова студена, че чак се притесних за горкото момче.

-Студен си! Искаш ли нещо? Яке или горнище? Мога да ти дам суйчера си ако искаш?- казах притеснено аз.
-Добре съм.- каза спокойно Мак.

Пусна ръката си от моята и си облече потника за физическо.
Аз също се приготвих и заедно отидохме в салона.
През целия час никой не знаеше къде е учителя. За това всеки си правеше каквото искаше.
Имаше едни момчета който играеха баскетбол. Реших да поиграя с тях.
Запознахме се. Казваха се:
Майк, Юда, Том и Явор от 11а.
Както играехме баскетбол. Топката бе в ръцете на Том.

-Хей, Гнида!- изкрещя се той към Мак.

Мак само сведе глава. Том хвърли топката към Мак. Топката удари Мак право в главата. Горкото момче се строполи на земята. Аз веднага изтичах до него. Юда се опита и той да ме последва, но Майк го спря.

-Стига Майк това не е честно спрямо горкото момче!- изкрещя се Юда към Майк.

Трите момчета започнаха да бутат Юда и излязоха от салона.
Мак седеше на земята и рухна в сълзи когато те излязоха.

-Мак?! Спокойно не плачи!- казах му аз и го хванах за рамото.

Мак застана на колене прегърна ме и си заби главата в гърдите ми.