Babysitter

10

След като разбрах, че Майк е на наша страна изобщо не бях на себе си. А факта, че Том има още двама в бандата си още повече ме побъркваше. Вчера изчуках Мак като си изкарах целия гняв на него. Горкия той, не трябваше да си изкарвам гнева по този начин и то точно на него. Сега го боли и то много.
Днеска аз ще отида при Том. Аз знам къде се събира бандата му. Ще му видя сметка като му кажа за всичко.
Следобят. Някъде към 2 часа тръгнах към мястото. Мак си взимаше вана, а Юда го няма, така че имам достатъчно време.
Стигнах. Мястото беше закътано между два блока, но просторно. Имаше една широка, бяла, направена от цимент пейка.
Там бяха Явор и новите двама. Явно Том още не беше дошъл. Ама това не ме спираше да взема сметка на Явор, че брат му е пребит.

-Ей, Яворе!- викнах аз и тръгнах към него.
-Ерик? Как си бе мой човек!- каза щастливо той. Явно не знае, че не съм на тяхна страна.
-Не ми викай мой човек! Участваше ли в пребиването на брат ти?!-
-Какво?-
-Не се прави на ударен! Миналия ден Юда дойде при мен и ми каза, че Том го е пребил! Питам те учавствал ли си в пребиването на собствения си брат?!-
-Ерик, Ерик, Ерик. По-спокойно може ли?- каза глас зад мен. Беше Том. -Юда си го заслужи! Много добре знаем, че е на наша страна!-

Явор беше останал безмълвен и неподвижен.

-Хънтър, Симон, дръжте го!- повиши тон Том и двамата нови станаха и ме хвана за да не се измъкна.

Сравнение аз с тях аз съм по мускулестия е честно казано, беше лесно да се измъкна от по ниския. Но по високото момче държеше здраво. Както се опитвах да се измъкна от втория, Том ми фрасна един.
Започна боя. Трима срещу един. Както ние се биехме Явор дойде близо до Том, хвана го за рамото и го издърпа леко назад. След като Том се обърна за да види гневното лице на Явор, Явор не дочака повече, а му фрасна един.

-ПОСМЯЛ СИ ДА НАРАНИШ БРАТ МИ, КУЧКА МРЪСНА, ДОЛНА, ПРОПАДНАЛА?!?!- крещеше Явор бесен.

Том не направи нищо друго освен да избяга като малко изплашено детенце. Другите двама го последваха.

-Добре ли си?- обърна се към мен Явор.
-Да, но защо го направи?- попитах аз учуден от случилото се.
-Все пак Юда ми е брат, никой не закача малкото ми братче.-
-Благодаря.-
-Няма защо. Беше нищо работа.-
-А кои са новите?-
-Синеокото, ниско, чернокосо момче е Симон. А високото, кафявооко, синекосо момче е Хънтър.-

Нищо друго не си казахме. И двамата просто си тръгнахме от това място и се разделихме.

(Съжалявам ако има правописни грешки, не съм го проверявал.)