Babysitter

18

Цял ден нищо не бе станало. Господин Петков не беше казал, че да те надяваме утре да има резултат от това което той ще направи. Но след училище решихме да излезем с момчетата.
Аз, Мак, Юда, Майк, Явор, Симеон и Хънтър.
НА както се разхождаме по улиците в една затънтена уличка видяхме средновисоко, русокосо момче да седи и да плаче. Това беше Том?!
Юда се приближи да Явор, бутна го по рамото и му прошепна тихо "давай".
Явор отиде, а ние всички останали седим зад него все едно ще гледаме филм на кино.
Том погледна плахо Явор. Явор го хвана за вратът, издърпа го да стане, приближи се и това което си случи само Юда можа да обясни защо.
Споко не го е убил! Ако това си помислихте де! Но уби нас!
Когато Явор се доближи да Том той всъщност го целуна! По устните!!

-Някой ще ми каже ли какво се случва тук?!- обърка се Мак.
-Явор какви ги вършиш?!- кресна гневно Хънтър.
-Явор е влюбен в Том от 3 години на сам.- каза спокойно Юда.- Но никой не очакваше, че такъв ще е обратът на нещата.
-Това значи ли, че..- започнах аз.
-Том е..- продължи Мак.
-На наша страна..?- завърши Симон.
-Да.- отговори Том, който току що беше свършил да целува Явор.
-Това значи ли, че вече имаме мир?- попита Хънтър.
-Още не..- отрязах аз студено.- Искам искрено да се извиниш на Мак и да направиш така, че да успееш да му съреваншираш!

Том ме погледна с беземоцйонален поглед, наведе глава и после погледна към Мак.
То в отиде пред Мак.

-Съжалявам за всичко което някога съм ти причинил! Моля те повярвай ми дори аз не знам причината защо го правех! Ще направя абсолютно всичко за да ти съренваширам за това което ти причиних!- обясни се Том.
-Не е нужно прощавам ти. Винаги прощавам на приятел!- отговори спокойно Мак.
-Мак ще ме накараш да ревнувам!- промърморих през зъби аз.

Всички се засмяха. Явор си дръпна Том при себе си.
Ето, че все пак всичко може да се разреши. Дори и ако е огромен проблем!

(Извинете ако има правописни грешки! Не съм го проверявал!)