На другия ден.
Мак и Юда малко се притесняваха за мен, защото още от вчера когато се прибрах според тях съм се държал малко съмнително. Тази сутрин съмненията пак продължават!
-Ерик, доста си мълчалив. Моля те, кажи ни какво се случва?- попита ме Мак.
-Всичко е наред, добре съм спокойно момчета!- опитах да го разубедя.
-Добре..- примири се до някъде Мак и сведе глава.
-Ама стига си мълчал бе, лайно! Казвай, кво стана!- викаше ми на главата Юда.
Той двамата няма ли да ме оставят намира най-после?!?!
-Бе ти луд ли си?!?! Стига си ми крещял на главата чи ша та спукам от бой!!- развиках се аз на Юда.- Оставете ме намира нищо ми няма, и нищо не се е случило снощи!-
Станах и излязох от стаята. Не мога просто да търпя това. Да крия от тях. Крия това, че вече и братът на Юда е на наша страна ама как да го кажа това на тях?! "Хей, хора! Братът на Юда е на наша страна и смаза Том с един шамар!" Това ли се очаква да им кажа? Но ранно или късно трябва да им кажа.
Някъде към следобед. Отидох при Юда, който беше в хола и си пишеше с някого на телефона. Бях решил да кажа на Юда за това което стана вчера с мен, брат му, Том и онези новите.
-Юда..- започнах аз.
-Как можа..?- попита ме студено Юда.
-Какво?-
-Вчера Том и новите са те пребили, Явор ти е помогнал, а ти криеш всичко това от нас?! Криеш всичко това от мен?!? Явор ми е брат идиот такъв! Да криеш всичко това най-вече от Мак, който ти е гадже!? Не мога да повярвам що за човек си ти Ерик Лесвол!-
И Юда просто излезе от стаята. Аз стоях вкаменен. Останах без ума и дума. Не разбирах какво се случва.
YOU ARE READING
Babysitter
Short StoryЩе го пазя! Дори това да коства живота ми! ************ Ерик е едно най-нормално, почти пълнолетно момче. Животът му беше напълно нормален, докато не се премества в новото си училище, където се среща с момче, по-младо от него, което е "пример за по...
