Babysitter

13

Гледна точка на Симон:

Седя в къщи на дивана. Аз съм съквартирант с Хънтър.
Той каза, че отива да изкопчи информация от Том за онзи така нареченият Ерик. Но докато се върне аз имам да скучая толкова много..
Всичко ми е по-забавно с Хънтър.
Хората ми казват непрекъснато, че си падам по Хънтър. Това е нелепо! Обещах си да не се влюбвам в никого от както се разделих със... Дори не мога да произнеса името му.. Все още не съм преживял раздялата, а са минали вече цели 3 години.
Вратата се отвори и аз подскочих от радост с широко отворени очи.
Веднага хукнах към вратата скочих и се хвърлих с прегръдка в обятията на Хънтър.

-Уоу, какво се случва??- попита ме най-спокойно Хънтър.
-Ти се върна!!- извиках радостен аз.
-Толкова ли скучно ти беше??-
-Без теб винаги ми е скучно!-
-Започвам да отивам доста към това което казват хората за теб..-
-Чакай какво? Как в казват за мен?-
-Че си падаш по мен.-
-Хънтър за последен път аз не си падам по теб.-

След като казах това погледнах лицето на Хънтър.
Устните му кървяха.

-К-какво ти се е случило?!- попитах изплашен.
-Изскочих информация за Ерик от Том. Но за да стане това се наложи малко да си го понеса.- отговори Хънтър е въздъхна.

Седнахме на дивана и Хънтър започна да разправя.

-Пълно име Ерик Лесвол. Нов в училището ни. 11 клас.
Най-близкия, и единственият приятел на Мак Молсън. 10 клас. Преди 2, 3 седмици и Юда Карпентър 11 клас. Това е всичко което успях да узная.- обясни Хънтър.

Бях стъписан.. не вярвах на ушите си...
Когато чух тези две имена..
Това не може да е истина...

-Хънтър, ставай! Трябва да тръгваме!- казах почти безмълвно аз.

Гледна точка на Ерик:

Седя си аз на дивана. Гледам телевизия. И изведнъж, някой хлопа на вратата.
Изправих се изключих телевизора и отидох да отворя.

-Какво правиш тук?! Какво искаш?!- извиках аз на момчето пред мен, седящи на прага пред вратата.

Това беше Симон. Едно от новите момчета на Том.

-Тук съм за Мак.- отговори момчето студено.
-Защо? Много добре знам, че цялото училище мрази Мак. С какво ти си по-различен?- отговорих грубо.
-Симон..?- чух гласа на Мак зад мен.
-Мак!- извика момчето, връхлетя в къщата и прегърна силно Мак.- Бяха ми казали, че си в болница! Били са те намерили в безсъзнание на пода!-
-Да бях. Но благодарение на Ерик сега съм добре.- каза Мак и погледна към мен.
-Мак, какво се случва тук?- попитах аз.
-Симон, какви ги вършиш?- попита Хънтър, който беше до мен на вратата.
-Те пък какво правиш тук?- погледнах глуповато Хънтър.
-Аз докарах Симон тук!- рече ми право в лицето Хънтър.
-Добре може и да не плюеш като говориш!-
-Направих го нарочно хлапак!-
-Хей!-
-Какво ти си в 11 клас, а аз в 12! На практика за мен си хлапак!-
-Както е да е! Какво се случва тук?!- извика Юда от другия край на стаята.
-Юда...- каза тихо Симон.
-Симон...- отговори по същия начин Юда.
-Добре някой да ми обясни какво се случва тук!- каза объркано Явор, който тъкмо излизаше от кухнята.